— Кой ще влезе първи?
— Аз — без да се колебае каза Пит.
В продължение на няколко дълги секунди тази кратка дума сякаш кънтя из подземието, а после напрежението изведнъж спадна и Халдер протегна ръка.
— Както желаете. — Той раздруса ръката на Пит и отново изпъчи гърди, за да си възвърне властния вид, подобаващ на длъжността му. — Но ще държа вас отговорен, хер Пит, ако задействате по невнимание някое взривно устройство и унищожите произведенията на изкуството.
Усмивката, с която Пит удостои Халдер, беше изпълнена с презрение.
— В такъв случай, хер Халдер, можете да вземете главата ми — в буквалния смисъл.
Пит нагласи времето на микроелектронния компютър, прикрепен с кабел към бутилката му за въздух и направи последна проверка на регулатора на дихателния апарат и колана с тежести. За петдесети път откакто се беше спуснал по стълбата от нивата на фермера Клаузен, той впери поглед в тъмната вода, която сякаш безмълвно го приканваше да влезе.
— Индикаторите ти действат — заяви Джордино, докато нагласяше ремъците на своя дихателен апарат.
Пит потри замислено брадичката си, без да отговори.
— Какво мислиш, че става там вътре? — попита Манкузо.
— Мисля, че наполовина съм решил ребуса — отвърна Пит. — Но срязването на кабелите и въжетата? Ей това е наистина загадъчно.
— Как е акустичният ти говорител? — попита Манкузо.
Пит пъхна мундщука на регулатора в устата си и заговори през него:
— „Мери си имаше малко агънце…“ — Думите прозвучаха приглушено, но разбираемо.
— Май е време, храбри предводителю — промърмори Джордино.
Пит кимна към Райнхарт, придружен от един от своите хора.
— Готови ли сте, господа? Моля, опитайте се да поддържате разстояние от два метра между вас и човека отпред. Видимостта е около четири метра, така че спазването на това разстояние не би трябвало да ви затрудни. Нашият екип ще се свързва с вас посредством акустичните говорители.
Райнхарт махна с ръка в знак, че е разбрал и се обърна, за да предаде инструкциите на немски на полицаите водолази, които бяха застанали зад него. После отривисто отдаде чест на Пит.
— След вас, сър.
Повече не можеше да се отлага. Пит протегна ръце напред, като показалците му сочеха встрани.
— Аз ще застана в центъра. Франк, два метра в ляво и зад мен. Ал, ти мини в дясно. Наблюдавайте внимателно за необичайни механизми, които стърчат от стените.
Тъй като нямаше какво повече да се каже, Пит включи водолазното си фенерче, обтегна обезопасителното въже, за да се увери, че е здраво закрепено и се хвърли с лице надолу във водата. За момент остана неподвижен на повърхността, а после много бавно потопи главата си и се гмурна към дъното, като държеше фенерчето пред себе си.
Водата беше студена. Той погледна цифровия индикатор на компютъра. Температурата беше 14 градуса по Целзий или 57 градуса по Фаренхайт. Бетонното дъно беше покрито със зелена слуз и тънък слой утайка. Той внимаваше да не провлече плавниците си по дъното, защото щяха да се вдигнат облаци от утайка, които щяха да попречат на хората зад него да виждат.
Всъщност на Пит му беше приятно. Той отново се чувстваше като човек, попаднал в стихията си. Насочи водолазното фенерче нагоре и погледна към тавана на бункера. Таванът беше започнал да се снижава и постепенно потъваше под водата, като образуваше тесен тунел така, както беше очаквал. Водата при дъното беше непрогледна, а песъчинките, които се носеха край маската му, снижаваха видимостта до три метра. Той спря и каза на мъжете да намалят малко разстоянието помежду си. После продължи, като плуваше леко и плавно. Подът постепенно се спускаше надолу и след известно разстояние, както и беше очаквал, се изравняваше и тъмнината го поглъщаше.
След като измина още двадесетина метра, той отново спря и остана неподвижен в продължение на минута, като се озърташе за Джордино и Манкузо. На светлината на водолазните им фенерчета фигурите им изглеждаха като размити сенки, но те точно спазваха определените им места. Той погледна компютъра си. Индикаторът за налягане показваше, че дълбочината е само шест метра.
Не след дълго подводният тунел започна да се стеснява, а дъното да се издига. Пит се придвижваше внимателно, напрягайки очи в мрака. Той вдигна свободната си ръка над главата и почувства как тя излиза над повърхността. Обърна се по гръб и включи фенерчето. От движенията му повърхността на водата проблясваше и се люлееше като разлят живак пред маската му.