— Прав беше за газа — заяви Джордино.
— Вече е твърде късно, за да помогнем на онези нещастни моряци.
Той откри още четири капана с отровен газ, два от които бяха задействани. Фосгенът беше извършил смъртоносното си дело. Сгърчените трупове на водолазите от флота лежаха само през няколко метра един от друг. Всички бяха със свалени бутилки за въздух и регулатори, без да подозират за наличието на газа, докато не беше станало твърде късно. Пит не си направи труда да проверява за пулс. Посинелите им лица и невиждащи очи красноречиво показваха, че са мъртви отдавна.
Той насочи лъча на фенерчето към дълга галерия и замръзна.
Беше застанал почти очи в очи срещу една жена, кокетно склонила глава. По прелестното й лице с високи скули и гладка розова кожа играеше усмивка.
Тя не беше сама. Край нея и зад нея стояха още няколко женски фигури, втренчили немигащи очи в Пит. Бяха голи, ако не се смятат дългите плитки, които се спускаха почти до коленете им.
— Сигурно съм умрял и съм се възнесъл в рая на амазонките — промърмори изпадналият в захлас Джордино.
— Не бързай да се възторгваш! — предупреди го Пит. — Това са само оцветени скулптури.
— Де да можех да си направя такива!
Пит заобиколи статуите в естествена големина и вдигна водолазното фенерче над главата си. Пред очите му затанцува океан от златисти отблясъци, които идваха от варакосани рамки на картини. Докъдето стигаше светлината и по-нататък, още по-нататък, дългата галерия беше изпълнена от безброй разположени един над друг рафтове, върху които се намираше огромно съкровище от разкошни картини, скулптури, църковни реликви, гоблени, редки книги, древни мебели и археологически находки, спретнато подредени в сандъци и отворени каси.
— Мисля — промърмори Пит през акустичния си говорител, — че току-що направихме щастливи доста хора.
37
Деловитостта е типична немска черта. След четири часа на мястото вече бяха пристигнали специалисти по дегазация, които монтираха помпено оборудване и спуснаха шланг в галерията със съкровища. Отровният въздух бързо и без опасност за присъстващите беше изтеглен в камион с цистерна за химикали, който беше спрял на повърхността. Докато се извършваше почистването, Райнхарт и хората му обезвредиха механизмите за изпускане на фосгена и предадоха контейнерите на екипа по дегазация. Едва тогава водолазите от флотата отнесоха мъртвите си колеги в линейките, които чакаха.
След това през дупката в земята спуснаха голяма прилична на гигантска сламка алуминиева тръба, подкачена към огромна смукателна помпа, която скоро започна да изпомпва водата от подземния тунел в малък поток, който течеше наблизо. Появи се бригада за изкопни дейности с оборудването си и започна да разкопава първоначалната входна рампа към тунела, зарит в края на войната.
Манкузо крачеше нетърпеливо из бункера, като през няколко минути спираше и поглеждаше към приборите, които замерваха намаляващата концентрация на отровния газ. После се запътваше към края на рампата и се взираше в бързо спадащото ниво на водата. Напред-назад, напред-назад, наблюдавайки как върви работата, броейки минутите до момента, в който щеше без опасност за живота да влезе в галерията, пълна с ограбената от нацисти плячка.
Джордино, верен на себе си, спа през цялото време. Той откри едно плесенясало походно легло в помещение, обитавано някога от механиците на Луфтвафе и веднага откърти.
След като докладва на Халдер и Райнхарт, Пит реши да убие времето, като приеме поканата да похапне домашно приготвена от фрау Клаузен храна в нейната топла и уютна къща. После тръгна из бункера, като оглеждаше старите самолети. Той спря и обиколи от всички страни един „Месершмит 262s“, вперил възхитен поглед в издължения му корпус с форма на пура, триъгълния вертикален стабилизатор и грубоватите на вид кожуси на реактивните двигатели, които висяха от подобните на бръснач криле. С изключение на черните кръстове с бял контур по крилете и фюзелажа и свастиката върху опашката, единствената друга маркировка беше голяма деветка, изрисувана точно пред пилотската кабина.
Първият действащ реактивен изтребител в света, той бил произведен твърде късно, за да спаси Германия, въпреки че всявал неописуем страх у британските и американските пилоти през няколкото кратки месеца до края на войната.