— Летеше така, сякаш ангелите го тласкаха напред.
Пит се обърна щом чу гласа и видя, че зад него е застанал Герт Халдер. Сините очи на немеца бяха вперени замислено в пилотската кабина на „Месершмит“-а.
— Изглеждате твърде млад, за да сте го пилотирали.
Халдер поклати глава.
— Това са думи на един от нашите асове по време на войната, Адолф Галанд.
— Не се иска кой знае колко работа, за да станат отново годни за полет.
Халдер огледа ескадрилата от самолети, обгърнати от призрачна тишина в огромния бункер.
— Правителството рядко отпуска средства за проект от този род. Ще имам късмет, ако успея да запазя пет или шест от тях, за да бъдат изложени за показ в музеи.
— А останалите?
— Те ще бъдат разпродадени или оттъргувани с музеи и колекционери от целия свят.
— Де да можех да участвам в наддаването — замечтано каза Пит.
Когато Халдер погледна към него, от надменността му не беше останала и следа. Устните му се разтегнаха в лукава усмивка.
— Колко самолета има тук?
Пит се отдръпна и пресметна на ум броя на реактивните изтребители.
— Излизат точно четиридесет.
— Грешка. Тридесет и девет са.
Пит отново ги преброи и отново се оказаха четиридесет.
— Не искам да споря, но…
Халдер махна с ръка и не го остави да довърши.
— Ако единият бъде измъкнат, когато разчистят входната рампа и транспортиран през границата, преди да ми представят официален опис на наличността…
Не беше нужно Халдер да довърши изречението си. Пит го чу, но не беше сигурен дали правилно е разбрал казаното. Един добре запазен „Ме-262“ сигурно струваше над милион долара.
— Кога очаквате да ви представят описа? — попита той, опипвайки почвата.
— След като бъде съставен каталог на ограбените произведения на изкуството.
— Това може да отнеме седмици.
— Вероятно по-дълго.
— Защо? — попита Пит направо Халдер.
— Да го наречем разкаяние. Отнесох се изключително грубо с вас в началото. Освен това се чувствам задължен да възнаградя смелите ви действия при достигане до съкровището, които по всяка вероятност спасиха пет човешки живота. Ако не бяхте вие, щях да изпадна в положението на формен глупак и най-вероятно да загубя работата си.
— И предлагате да се направите, че не забелязвате как отмъквам един от тях.
— Те са толкова много, че никой няма да усети липсата на един.
— Благодаря — искрено произнесе Пит.
Халдер го погледна.
— Докато проучвахте тунела, помолих мой приятел от разузнаването ни да прегледа досието ви. Мисля, че един „Месершмит-262“ ще бъде добро попълнение в колекцията ви и ще допълва чудесно вашия тримоторен „Форд“.
— Вашият приятел си е свършил работата изключително прецизно.
— Мисля, че като колекционер на „изящни“ машини от миналото ще се отнесете към него с подобаващо уважение.
— Ще бъде възстановен в първоначалното му състояние — обеща Пит.
Халдер запали цигара и се облегна небрежно на един от кожусите на реактивните двигатели, като издишваше синкав дим.
— Предлагам да потърсите влекач с платформа. До довечера входът на бункера ще бъде разширен достатъчно, за да се изтегли през него самолет. Сигурен съм, че лейтенант Райнхарт и оцелелите хора от екипа му с радост ще ви помогнат да измъкнете най-новата си придобивка.
Преди слисаният и изпълнен с благодарност Пит да успее да каже и дума, Халдер вече беше се обърнал и се отдалечаваше.
Минаха още осем часа преди огромната помпа да изтегли по-голямата част от водата и въздухът в галерията, пълна с плячка от войната, да стане годен за дишане. Халдер беше застанал върху един стол с мегафон в ръка и даваше указания на своя екип от изкуствоведи и историци и на тълпа от немски правителствени служители и политици, които искаха да присъстват при откриването. Във вече опустошените насаждения от маруля на чифликчията Клаузен беше започнала да се събира армия от телевизионни екипи и вестникарски репортери, които настояваха да влязат в бункера. Но Халдер трябваше да се подчини на заповедите на своя шеф в Бон. Никакъв достъп на средствата за информация, докато съкровището не бъде проучено.
Галерията, която започваше от вратата, се простираше цели петстотин метра навътре. Касите и сандъците стигаха до отсрещната стена и се издигаха на височина четири метра. Въпреки водата в тунела, здраво уплътнената входна врата и висококачествената бетонна конструкция бяха направили невъзможно проникването на влага вътре. Дори и по-крехките предмети бяха успели да се запазят в отлично състояние.