Пит отвори още две, но картините, които извади на мъждивата светлина, бяха от период, по-късен от шестнадесети век, когато беше творил художникът Масаки Шимцу. Болшинството от по-малките каси бяха пълни с внимателно подредени предмети от порцелан. Оставаше само още една каса в задната част на рафта, в която евентуално можеше да се побере картина.
Манкузо започна да показва признаци на напрежение. По челото му блестяха капчици пот, нервно въртеше в ръце своята лула.
— Дано да е тук — промърмори той. — Иначе ще излезе, че сме си пропилели времето.
Без да каже дума, Пит се залови за работа. Тази каса изглеждаше изработена по-здраво от останалите. Той повдигна капака с помощта на щангата и надзърна вътре.
— Виждам вода. Мисля, че това е морски пейзаж. И още по-точно — остров.
— Слава богу! Извади я, човече, дай да я видим.
— Почакай. — Тъй като липсваше външна, украсена с орнаменти рамка, Пит хвана картината за подложката и внимателно я измъкна от касата. След като я извади, той я повдигна към лампата, за да я огледа.
Манкузо припряно измъкна от джоба си малък каталог с цветни репродукции на творби на Масаки Шимцу и започна да разгръща страниците, като сравняваше снимките с картината.
— Не съм специалист, но това прилича на стила на Шимцу.
Пит обърна картината обратно и огледа гърба й.
— Има някакъв надпис. Можеш ли да го разчетеш?
Манкузо присви очи.
— Остров Аджима от Масаки Шимцу — тържествуващ възкликна той. — Открихме го, мястото, където се намира командният център на Сума. Сега остава само да сравним бреговата линия със снимките от сателитите.
Очите на Пит механично обходиха картината, която Шимцу беше нарисувал преди четиристотин и петдесет години на остров, известен по онова време като Аджима. Той в никакъв случай не би могъл да се превърне в рай за туристи. Стръмни канари, извисяващи се над разпенения прибой, ни най-малка следа от плаж и почти пълна липса на растителност. Островът изглеждаше гол и отблъскващ, мрачен и непристъпен. Нямаше никакъв начин човек да приближи откъм морето или да се спусне от въздуха, без да бъде забелязан. Естествена крепост, която Сума несъмнено бе подсигурил с надеждна защита срещу нападение.
— Да се проникне в тази скала — замислено каза Пит, — ще бъде почти невъзможно. Който се опита да го стори, неминуемо ще загине.
Тържествуващото изражение бързо изчезна от лицето на Манкузо.
— Не говори така — промърмори той. — Дори не си го помисляй.
Пит се взря в очите на минния инженер.
— Защо? Промъкването на острова не е наш проблем.
— Грешиш. — Той уморено избърса потта от челото си. — След провала на групите „Кадилак“ и „Хонда“ на Джордън не му остава нищо друго, освен да изпрати там теб, мен и Джордино. Помисли.
Пит се замисли и разбра, че Манкузо беше прав. Сега всичко му стана от ясно по-ясно. Хитрият Джордън беше запазил тях тримата, за да нанесат ненадеен удар върху центъра на Сума за взривяване на ядрените бомби.
38
Президентът беше забил поглед в разтворената върху писалището му папка. Когато вдигна глава, върху лицето му се беше изписало мрачно изражение.
— Те наистина възнамеряват да взривят тези неща? И не блъфират?
Джордън кимна с безизразно лице.
— Не блъфират.
— Това е немислимо.
Джордън не отговори и даде възможност на президента да събере мислите си. Струваше му се, че този човек изобщо не се променя. Изглеждаше точно така, както и в първия ден, когато Джордън беше представен на новоизбрания сенатор от Монтана. Същото суховато телосложение, същият буден поглед на сините очи, същата топлота и отзивчивост в поведението. Невероятната власт, с която разполагаше, не го беше главозамаяла. Той се държеше учтиво и сърдечно със служителите в Белия дом и рядко пропускаше да си спомни за нечий рожден ден.
— За бога, та ние не сме обсадили техните острови с боен флот.
— Станали са болезнено подозрителни, защото световното мнение изведнъж се обърна срещу тях — каза Дон Кърн.
— След като Китай и Русия приеха принципите на демокрацията, а страните от Източния блок станаха независими, след като в Южна Африка се провеждат свободни избори, а напрежението в Близкия изток спада, вниманието на света бе привлечено от японците, които отидоха твърде далеч за твърде кратко време.