— Грешите, господин президент. Те ще бъдат стратегически разположени така, че да причинят минимална загуба на живот.
— Не те разбирам.
— Както в Съединените щати, така и в останалите развити страни по света — обясни Кърн, — колите ще бъдат разположени в система от мрежи в пустеещи местности, така че съгласуваните по време експлозии ще доведат до възникване на електромагнитен импулс на земята, който ще се разпространи в атмосферата. В резултат на това ще се осъществи подобна на чадър верижна реакция, която ще стане причина за преустановяване на всички връзки със световните сателитни системи за комуникация.
— Всички радио, телевизионни и телефонни мрежи просто ще престанат да съществуват — добави Джордън. — Федералните правителства и местните управи, военните части, полицейските участъци и шерифските служби, противопожарните команди, линейките и целият транспорт ще преустановят дейността си, защото не могат да функционират без информация.
— Свят без комуникации — промълви президентът. — Това е немислимо.
— Картината ще стане още по-грозна — мрачно продължи Кърн. — Много по-грозна. Вие, разбира се, знаете, господин президент, какво става, когато поставите магнит в близост до дискета за компютър или до аудиокасета.
— Записите върху тях се изтриват.
Кърн бавно кимна.
— Електромагнитният импулс от ядрените експлозии ще направи същото. На стотици мили около мястото на всяка експлозия информацията в паметта на компютрите ще бъде напълно изтрита. Силициевите чипове и транзистори, гръбнакът на компютризирания свят, в който живеем, са безпомощни срещу импулс, протичащ през електрическите и телефонни мрежи и антени. Всичко, направено от метал, ще се превърне в проводник на импулса — от водопроводните тръби през железопътните релси, та до микровълновите предаватели и стоманените опори в сградите.
Президентът беше втренчил в Кърн невярващ поглед.
— Говорим за пълен хаос.
— Да, сър, пълен срив в национален мащаб с катастрофални последици, които по никакъв начин не ще могат да бъдат преодолени. Всички записи и данни, въведени някога в компютър от банки, застрахователни компании, гигантски корпорации, малки предприятия, болници, супермаркети, универсални магазини — списъкът няма край — ще изчезнат заедно с всички запаметени научни и проектни данни.
— Всяка дискета, всяка касета?
— Във всеки дом и канцелария — заяви Джордън.
Кърн не сваляше очи от президента, за да подсили своите ужасяващи обяснения.
— Всички електронни компютърни устройства, които използват памет, а това включва и запалителните и карбураторни системи на модерните автомобили, дизеловите локомотиви и приборите за управление на самолетите по време на полет, ще престанат да функционират. Последиците, особено за самолетите, ще бъдат ужасни, тъй като много от тях ще се разбият на земята преди екипажите им да успеят да задействат ръчното управление.
— И, разбира се, обикновените уреди, които ежедневно ползваме и за които дори не се замисляме — каза Джордън, — също ще бъдат засегнати. Имам предвид микровълновите печки, видеокасетофоните и охранителните системи. Започнали сме да разчитаме на компютърните чипове до такава степен, че никога не сме се замисляли колко са уязвими.
Президентът взе един химикал и започна нервно да почуква по писалището. Лицето му беше изопнато, изражението му — объркано.
— Не мога да позволя това проклятие да се стовари върху американския народ и да го измъчва дори и през следващия век — категорично заяви той. — Ще се наложи сериозно да обмисля възможността за нанасяне на удар, дори ядрен, ако се наложи, върху техния арсенал от бойни глави и командния център за взривяване на бомбите.
— Не бих ви посъветвал, господин президент — спокойно и убедено заяви Джордън, — освен като крайна мярка.
Президентът го изгледа.
— Какво имаш предвид, Рей?
— Инсталацията на Сума ще бъде готова чак след седмица. Нека се опитаме да съставим план за проникване в нея, за да я разрушим отвътре. Ако успеем, това ще ни спести огромни неприятности. Имам предвид градушката от обвинения, които ще завалят от целия свят, по повод такава постъпка. В чуждите очи тя ще изглежда като непредизвикано с нищо нападение върху приятелска страна.
Президентът мълчеше замислен. После бавно каза:
— Прав си, ще бъда принуден да поднасям извинения, на които никой няма да повярва.