— Докато единствено нашият Междуведомствен Екип за Разследване и ние тримата знаем какво става, времето работи за нас — продължи Джордън.
— И добре, че е така — промърмори Кърн. — Ако руснаците знаеха, че страната им е осеяна с чужди бойни глави, не биха се поколебали да заплашат Япония с масирано нападение.
— А на нас такова нещо не ни трябва — тихо каза президентът.
— Нито пък на невинните японци, които нямат никаква представа за безумната заплаха на Сума — заяви Джордън, привеждайки още един довод в полза на казаното.
Президентът се изправи, показвайки по този начин, че срещата е приключила.
— Четири дни, господа. Имате на разположение деветдесет и шест часа.
Джордън и Кърн размениха едва доловими усмивки.
Планът за нападението срещу Сума беше готов още преди да влязат в Овалния кабинет. Трябваше само едно телефонно обаждане, за да бъде приведен в действие.
39
В четири часа сутринта малката писта за излитане и кацане на самолети в правителствения резерват близо до Сенека, Мериленд, изглеждаше пуста. От двете страни на тясната асфалтирана ивица липсваха светлини. Единственият ориентировъчен знак за пилот, извършващ нощно кацане, беше синкавата светлина на три улични лампи с живачни пари, които бяха надвиснали над кръстопътя, образуван от два черни пътя и сочеха към южния край на пистата.
Покоят на ранното утро беше нарушен от воя на реактивни двигатели с отнета газ, който проряза неподвижния въздух. Блеснаха два прожектора и лъчите им осветиха центъра на пистата. Реактивният транспортен самолет „Гълфстрийм“, върху горната част на чийто фюзелаж беше изписано „Съркълърт еърлайнс“, се приземи и като измина бавно няколко метра, спря до един джип комби „Гранд Уегъниър“.
По-малко от три минути след като вратата за пътници се отвори и от нея излязоха двама мъже, които стовариха багажа си на земята, самолетът се устреми към края на пистата и отново се издигна във въздуха. Докато грохотът му затихваше в тъмното небе, адмирал Сандекър се ръкува с Пит и Джордино.
— Поздравявам ви — сърдечно заяви той — с успешно проведената операция.
— Не сме чули за резултатите — каза Пит. — Отговарят ли снимките на картината, които Манкузо изпрати по факса, на някой от съществуващите острови?
— И още как! — отвърна Сандекър. — Оказва се, че островът бил наречен Аджима от рибари, след като един от тях бил изхвърлен на брега му около хиляда и седемстотната година. Но останал на картите като остров Сосеки. И като много от географските местности, свързани с местния фолклор, името Аджима лека-полека потънало в забрава.
— Къде се намира? — попита Джордино.
— На около шестдесет километра от брега, право на изток от град Едо.
По лицето на Пит изведнъж се изписа безпокойство и загриженост.
— Разбрахте ли нещо за Лорън?
Сандекър поклати глава.
— Само това, че тя и Диас са живи и са скрити на тайно място.
— И това е всичко? — раздразнен каза Пит. — Никакво разследване, никаква операция за освобождаването им?
— Докато не бъде премахната заплахата от колите бомби, президентът е с вързани ръце.
— Легло — измънка Джордино, умело сменяйки темата, за да се успокои Пит. — Заведете ме до леглото ми.
Пит погледна към дребния италианец.
— Пак го прихващат. Не е отворил очи, откакто напуснахме Германия.
— Пристигнахте навреме — каза Сандекър. — Добре ли мина полетът?
— Спах през повечето време. И тъй като летяхме на запад и смяната на времевите зони беше в наша полза, сега съм свеж като кукуряк.
— Франк Манкузо остана да се погрижи за произведенията на изкуството, така ли? — попита Сандекър.
Пит кимна.
— Точно преди да отлетим, той получи съобщение от Кърн, с което му нареждаше да опакова предметите от японското посолство и да ги транспортира със самолет до Токио.
— Димна завеса, за да се успокоят немците — усмихна се Сандекър. — В действителност произведенията на изкуството ще бъдат пренесени в един трезор в Сан Франциско. Когато му дойде времето, президентът ще ги подари на японския народ като жест на добра воля. — Той посочи към седалките на джипа. — Качвайте се. Щом си толкова бодър и напет, ще те оставя ти да караш.
— Нямам нищо против — съгласи се Пит.