Сандекър се смъкна на пода и заговори бързо в слушалката, като даваше координатите им и указания. Пит вече беше настъпил здраво педала на газта. Големият въртящ момент на 5.9-литровия осемцилиндров V-образен двигател накара автомобила да изреве и джипът бързо се стрелна надолу по околовръстното шосе със сто и петдесет километра в час.
— Дежурният агент ще се обади веднага на пътната полиция — съобщи Сандекър.
— Кажете им да побързат — настоя Пит, който сновеше с големия джип от единия до другия край на трите платна на магистралата, за да попречи на преследвачите да ги вземат на прицел.
— Не играят честно — жално каза Джордино. Той се спусна на пода между седалките и в същия момент върху му се посипаха стъкълца от следващия откос, който разби задното стъкло, мина през колата и отнесе половината предно стъкло. — Те са въоръжени, а ние не сме.
— Мисля, че мога да уредя това. — Пит хвърли поглед назад и надолу към него.
— Как?
— Като се махнем от тази проклета магистрала, където представляваме идеална мишена и се възползваме от всеки завой на следващия път, който успея да открия, докато стигнем до някой град.
— Приближаваме отбивката за Фелпс Пойнт — уведоми го Сандекър, който надзърташе над арматурното табло.
Пит хвърли поглед към ретровизьора. Сега успя да види, че микробусите бяха боядисани като линейки. Дори и в този момент, докато ги наблюдаваше, техните сини и червени сигнални лампи не преставаха да присветват, но сирените им оставаха безмълвни. Шофьорите изравниха микробусите един до друг, като покриха всички водещи на юг платна на магистралата, за да увеличат огневата си мощ.
Пит различи облечени в черно мъже, които се целеха с автоматично оръжие през страничните прозорци. Който и да беше планирал това убийство, беше взел всички необходими мерки. В микробусите сигурно имаше по четирима човека. Дванадесет въоръжени до зъби срещу трима, които вероятно разполагаха с едно-единствено джобно ножче от онези на въоръжение в швейцарската армия.
Пит имаше идея как да изравни до известна степен шансовете. До разклонението за Фелпс Пойнт оставаха все още двеста метра. Нямаше време. Следващият масиран залп щеше да ги издуха от пътя. Без да натиска спирачките, за да не светнат червените стоп лампи и да предупредят по този начин преследващите ги убийци за намерението му, той рязко завъртя волана на джипа, който с лъкатушене занесе, пресече две платна и се стрелна надолу по крайпътния насип.
Моментът беше отлично избран. Градушката от куршуми не успя да уцели големия „Гранд Уегъниър“, който се стрелна през затревената ивица и профуча през плитка канавка, пълна с половин метър вода. После гумите му се отлепиха от земята, той прелетя над ръба на канавката и с пронизително свирене на каучук се приземи върху шосето, което вървеше успоредно на околовръстния път.
Объркани, преследвачите загубиха време, докато успяха със занасяне да спрат. Пит спечели почти десет секунди, преди те да се прегрупират, да се спуснат с рев по отклонението, което извеждаше на шосето и да подновят преследването.
За втори път в разстояние на два дни Пит шофираше така, сякаш участваше в автомобилна надпревара за „Гран при“. Професионалните пилоти обаче имаха едно преимущество. Те носеха шлемове с визьори против насрещния вятър. Студеният утринен въздух брулеше лицето на Пит през разбитото от куршуми предно стъкло и го принуждаваше да извръща настрани глава и да присвива очи срещу ледения въздушен поток.
Те излязоха на дълга широка улица, от двете страни на която растяха дъбове и влетяха в жилищен квартал. Пит направи поредица от резки завои първо наляво в една пресечка с къщи, отново наляво и после надясно. Шофьорите на микробусите добре познаваха този начин на кормуване. Те се разделиха и се опитаха да отрежат пътя му на кръстовищата, но той винаги успяваше да стигне там пръв и да профучи с няколко секунди преднина.
Убийците бяха престанали да стрелят сред пълните с хора домове, но неумолимо затягаха обръча, като пресичаха пътищата им за бягство. Всеки път, когато Пит успяваше да завие, преди те да се появят от квартала зад тях, той загасяше фаровете на джипа и продължаваше напред в тъмнината. За нещастие, уличните лампи издаваха къде се намираше. Той използва всички хитрости, които знаеше, печелейки няколко метра тук, няколко секунди там, но не успя да се измъкне напълно от решените на всичко убийци.
Пит зави обратно и отново пое по главната улица, която водеше към града. Джипът профуча край една бензиностанция, местното кино и няколко магазинчета.