— Оглеждайте се за железарски магазин — надвика той писъка на протестиращите гуми.
— За какво? — попита Сандекър, който не можа да повярва на ушите си.
— За железарски магазин. Трябва да има такъв в града.
— „Търговски център за железарски изделия на Оскар Браун“ — съобщи Джордино. — Видях табела веднага щом се отклонихме от околовръстния път.
— Каквото и да си намислил — каза адмиралът спокойно, — побързай да го направиш. Червената лампичка на индикатора за гориво току-що започна да свети непрекъснато.
Пит хвърли поглед към арматурното табло. Стрелката беше закована на „празен“.
— Сигурно са направили резервоара на решето.
— Приближаваме търговския център на Оскар, от дясната страна на улицата е — каза Джордино, който наблюдаваше през останалия без стъкло преден прозорец.
Пит рязко попита Сандекър:
— Имате ли джобно фенерче?
— В жабката има едно.
— Извадете го.
Пит погледна за последен път в ретровизьора. Първият микробус тъкмо завиваше иззад един ъгъл на две пресечки зад тях. Той насочи джипа към канавката от лявата страна на улицата и след това рязко завъртя волана надясно.
Сандекър се вцепени от изненада.
— О, не! — простена Джордино.
За миг джипът застана напряко, после четирите колела, всяко със собствено задвижване, зацепиха, колата прелетя над бордюра, прекоси тротоара и като се вряза в огромната стъклена витрина, нахлу в железарския магазин. Джипът помете предните щандове и в тъмнината се разлетяха касови апарати. В самия край, купчина градински гребла, изложени за разпродажба, се разхвърчаха като клечки за зъби. Наклонена на една страна, колата се понесе по една пътека между рафтовете, разпилявайки във въздуха водопроводни части и гайки, болтове и винтове като картеч от някой топ.
Пит, който според Джордино и Сандекър беше обхванат от лудост, не спря. Той продължи да натиска педала на газта, като сновеше нагоре-надолу по пътеките, сякаш търсеше нещо, а след себе си оставяше пълна разруха. Към шума от вилнеещия джип, който се носеше бясно, се прибави и воят на охранителната алармена система.
Най-сетне Пит заби предната броня в един шкаф със стъклена витрина, в резултат на което наоколо се разлетяха нащърбени парчета стъкло. На мъждивата светлина на единствения останал фар проблясваха двадесет или тридесет пистолета, разпилени из разбития шкаф и няколко редици бойни и ловни пушки, подредени в друг голям шкаф до стената.
— Ах ти, потайно копеле — възхитено промълви Сандекър.
40
— Изберете си оръжия — надвика Пит неистовия вой на алармената сигнализация и изби с ритник вратата.
Сандекър не чака да го подканят повторно. Той изскочи от джипа и започна да тършува из шкафа за муниции, стиснал фенерчето под мишница.
— Какво ще желаете, господа? — извика той.
Пит грабна два автоматични пистолета „Колт Комбат Командер“, единият от оксидирана, а другият от неръждаема стомана. Той извади пълнителите.
— Четиридесет и пети, за автоматично оръжие.
Сандекър започна да рови из кутиите в шкафа и само след няколко секунди откри нужния калибър. Той подхвърли на Пит две кутии.
— „Уинчестър Силвър Тилс“. — После се обърна към Джордино. — Ти какво искаш, Ал?
Джордино беше свалил от рафта три ловни пушки „Ремингтън-1100“.
— Калибър дванадесет, две нули.
— Съжалявам — рязко отвърна Сандекър. Той подаде на Джордино няколко кутии с ловни патрони. — Най-доброто, което мога да ти осигуря без предварителна заявка, е магнум четвърти номер с едри сачми. — После се приведе и се втурна към щанда за бояджийски материали.
— Побързайте и изгасете фенерчето — предупреди го Пит, който разби останалия здрав фар с дръжката на единия „Колт“.
Микробусите бяха спрели малко по-нагоре в пресечката извън полезрението на мъжете, които се намираха в магазина. Наемните убийци, облечени в черни костюми на нинджи, бързо и пъргаво се изсипаха от колите. Те не се втурнаха веднага към железарския магазин, а спряха и изчакаха известно време.
Предварително отработената им тактическа операция да направят на решето джипа и мъжете, които се намираха в него, се беше провалила заради Пит, който неочаквано беше изхвърчал с джипа от околовръстното шосе и беше влетял във Фелпс Пойнт. Сега се налагаше на място да разработят нова тактическа операция. Те хладнокръвно обмислиха ситуацията.