Тяхната самонадеяност им попречи да направят правилна преценка. Тъй като тримата мъже, които се опитваха да избягат с джипа, не бяха отвърнали на огъня им, те бяха сигурни, че набелязаните от тях жертви не разполагат с оръжие и нямаха търпение да нахълтат през витрината на магазина и да довършат работата си.
Водачът им, който беше достатъчно благоразумен, ги предупреди с жест да бъдат предпазливи. Той застана в един вход от другата страна на улицата и се взря в тъмнината, която обгръщаше вътрешността на разбития железарски магазин. Въпреки светлината на една самотна улична лампа зад отломките не се виждаше нищо. Тъмнината беше погълнала джипа. Дразнещият вой на алармената инсталация не му позволяваше да чуе никакви други звуци от вътрешността на магазина.
Не разполагаше с много време да анализира ситуацията, защото в апартаментите над няколко от магазините започнаха да светват лампи. Тълпа от свидетели беше последното нещо, от което се нуждаеше в този момент. Освен това трябваше да се съобрази и с местните сили за поддържане на реда и законността. Би могло да се очаква, че само след минути на местопроизшествието щяха да се озоват шерифът и неговите помощници.
А после поради погрешна преценка допусна една фатална грешка. Тъй като си мислеше, без да има основание за това, че мъжете в джипа са получили тежки наранявания при сблъсъка или треперят от страх, той не изпрати част от хората си да завардят задната страна на магазина.
Предвиждаше три минути, за да нападнат джипа, да довършат жертвите си и да се измъкнат с микробусите. Акцията щеше да бъде бърза и лесна, мислеше си той. Като предпазна мярка той простреля уличната лампа и потопи улицата в тъмнина, за да не се виждат силуетите на неговите хора по време на нападението. Опря до устните си свирка и подаде сигнал да приготвят оръжията си и да освободят предпазителите на автоматичните пушки „Сава“, калибър 5.56 милиметра с петдесет и един куршума в пълнителя. После нададе три кратки изсвирвания и настъплението започна.
Те се плъзнаха тихо в мрака като рибарски ботуши в някоя блатиста речна долина в Джорджия, нахълтаха през разбитата витрина по двойки и бързо се загубиха в тъмнината. Първите шестима, които влязоха, замръзнаха по местата си с насочени напред дула, като държаха под прицел цялото помещение, напрягайки очи да пробият мрака.
В този момент между тях внезапно профуча двадесетлитрова тенекиена кутия с разредител за боя. Вместо тапа, в гърловината й беше затъкнат запален парцал. Тя се търколи на тротоара и избухна във водовъртеж от сини и оранжеви пламъци. Като по даден знак Пит и Джордино откриха огън, а Сандекър запокити още една кутия, пълна с летливата течност.
Пит стреляше едновременно с двата колта, като ги насочваше, без да се прицелва внимателно. Масираният огън, който поддържаше, повали тримата приведени вдясно от прозореца мъже почти преди да разберат, че са били улучени. Единият от тях успя да изстреля кратък откос, който попадна в редица от кутии с боя и по купищата изпотрошени и разбити стоки на пода се посипаха разноцветни пръски от емайллак.
Изстрелът на Джордино отхвърли първия мъж вляво обратно през прозореца и тялото му остана да лежи проснато до половина на улицата. Останалите двама бяха само силуети в мрака, но той продължи да стреля по тях, докато патроните в единия „Ремингтън“ свършиха. После го пусна на земята, грабна другия, който предварително беше заредил и продължи да стреля, докато ответният огън не престана.
Пит презареди пълнителите опипом, докато се взираше през пламъците и дима, които обвиваха предната част на магазина. Убийците в черни костюми на нинджи бяха изчезнали, трескаво търсейки прикритие или проснати в канавката зад високия бордюр. Ала те не бяха избягали. Бяха все още там, все така опасни. Пит знаеше, че са зашеметени, но бесни от яд.
Те щяха да се прегрупират и отново да настъпят, но по-обмислено, по-предпазливо. И следващия път щяха да имат видимост — вътрешността на железарския магазин беше ярко осветена от пламъците, които бяха обхванали дървената рамка на витрината. Само след няколко минути цялата сграда и хората в нея можеха да се превърнат в пепел.
— Адмирале? — извика Пит.
— Тук съм — отвърна Сандекър. — На щанда за бои.
— Застояхме се повече, отколкото трябва. Можете ли да потърсите някакъв изход отзад, докато Ал и аз удържаме положението?