— Тръгвам.
— Добре ли си, друже?
Джордино размаха ремингтъна си.
— Нямам нови дупки.
— Време е да тръгваме. Трябва да хванем самолета.
— Разбрано.
Пит огледа за последен път сгърчените трупове на непознатите, които беше убил. Той протегна ръка и смъкна качулката на един от мъртъвците. На светлината от пламъците успя да различи лице с азиатски черти. В гърдите му закипя ярост. Името Хидеки Сума изпълни съзнанието му. Човек, когото не беше срещал, за когото нямаше представа как изглежда. Но мисълта, че Сума беше олицетворение на подлостта и злото, беше достатъчна да изличи угризенията на Пит, че е убил тези мъже. Той беше обзет от хладнокръвна решителност, че човекът, отговорен за смъртта и хаоса, трябва също да умре.
— През щанда за дървен материал — внезапно извика Сандекър. — Има врата, която води към товарната рампа.
Пит сграбчи Джордино за ръката и избута приятеля си напред.
— Тръгваш първи. Аз ще те прикривам.
Стиснал здраво единия от ремингтъните, Джордино се шмугна между рафтовете и изчезна. Пит се обърна и откри за последен път огън с колтовете, като натискаше спусъците толкова силно и бързо, че те стреляха като картечници. Патроните свършиха и автоматичните пистолети замлъкнаха в ръцете му. Той бързо реши да ги задържи и да плати за тях по-късно. Затъкна ги в колана си и хукна към вратата.
Почти успя да я достигне.
Предводителят на убийците, по-предпазлив от всякога след загубата на шестима от хората си, метна две зашеметяващи гранати във вече обхванатия от пламъци магазин, последвани от градушка от куршуми, които започнаха да се сипят край Пит.
В този момент гранатите избухнаха в унищожителна експлозия, която разкъса и опустоши последните останки на „Търговски център за железарски изделия на Оскар Браун“. Ударните вълни срутиха покрива сред дъжд от искри, а гръмотевичният тътен разтърси прозорците на всяка сграда във Фелпс Пойнт, преди да заглъхне в околностите на градчето. Това, което остана, приличаше на пламтящ казан в скелета, който образуваха оцелелите тухлени стени на магазина.
Взривът настигна Пит изотзад и го отхвърли през задната врата над товарната рампа в една уличка зад магазина. Той падна по гръб и дъхът му секна. Все още лежеше там с отворена уста и се мъчеше да си поеме въздух, когато Джордино и Сандекър го вдигнаха на крака, помогнаха му с клатушкане да прекоси задния двор на съседната къща и го довлякоха до естрадата за оркестъра в парка от другата страна на улицата, където поне временно бяха в безопасност.
Алармената сигнализация беше замлъкнала след изгарянето на проводниците и те успяха да чуят воя на сирените от колите на шерифа и пожарната команда, които приближаваха към мястото на пожара.
Джордино, който винаги успяваше да направи така, че последната дума да е негова, и този път се оказа на висота, докато тримата лежаха под покрива на естрадата изтощени, натъртени, но благодарни, че все още са живи.
— Мислите ли — зачуди се невъзмутимо той, като се взираше разсеяно в огъня, който озаряваше утринното небе, — че ги предизвикахме с нещо, казано от нас?
41
Беше събота вечер и централната улица на Лас Вегас гъмжеше от коли, които пъплеха по булеварда, а боята им блестеше на ярката светлина от неоновите реклами. Като елегантни стари проститутки, които сякаш разцъфват след падането на мрака под искрящите си бижута, старите хотели по Лас Вегас булевард криеха овехтелите си фасади и безкрайно остарялата си архитектура зад електрическо сияние от ослепителна светлина, която обещаваше още блясък срещу заплащане.
През годините обаче, стилът и изискаността се бяха загубили. Екзотичното великолепие и вътрешната подредба на казината, заимствани от публичните домове, изглеждаха също тъй безлични и лишени от емоции като крупиетата край игралните маси. Дори и посетителите, жени и мъже, които някога се обличаха по последна мода, за да присъстват на грандиозните вечерни представления, сега пристигаха по шорти, ризи и полиестерни гащеризони.
Стейси облегна глава на седалката на кабриолета „Аванти“ и се вторачи в големите плакати, които рекламираха представленията в хотелите. Бризът, който подухваше откъм пустинята, развяваше русата й коса, а очите й проблясваха под яростната атака на искрящите светлини. Искаше й се да може да си почине и да се порадва на престоя тук като обикновен турист, но посещението й беше чисто служебно. Според разпорежданията тя и Уедърхил трябваше да играят ролята на богати младоженци, тръгнали на меден месец.