Выбрать главу

Уедърхил почука с пръст по едно от хелиографските копия.

— Ще влезем през вентилационната шахта.

— Цяло щастие за нас е, че има такава.

— Задължително изискване според строителния стандарт. Без вентилация, която да попречи на разширяването и свиването на бетона, могат да се образуват пукнатини, които ще засегнат фундамента на хотела.

— Къде се намира отдушникът?

— На покрива.

— Твърде далеч за нашата екипировка.

— Можем да се промъкнем през някое сервизно помещение на второ подземно ниво на паркинга.

— Искаш ли аз да вляза?

Уедърхил поклати глава.

— Ти си по-дребна, но ядрените устройства са по моята част. Аз ще се спусна, а ти ще останеш при въжетата.

Тя разгледа размерите на вентилационния въздуховод.

— Тесничко ще ти бъде. Надявам се, че не страдаш от клаустрофобия.

С големи чанти и ракети за тенис в ръце, облечени в бели екипи, Уедърхил и Стейси приличаха на една от многото двойки, тръгнали да играят на хотелските кортове. Като изчакаха да дойде празен асансьор, те се качиха в него и се спуснаха до гаража, който се намираше на второ подземно ниво. Уедърхил се справи с ключалката на вратата към сервизното помещение за по-малко от пет секунди.

Тясната стаичка беше претъпкана с паропроводи и водопроводни тръби и прибори с цифрови индикатори, които следяха температурата и влажността. Подредените в редица шкафове бяха пълни със стирки, препарати за почистване и кабели за повдигане на коли, които не можеха да се измъкнат от паркинга.

Без да се бави, Стейси разкопча циповете на чантите и започна да изважда различни части от екипировката им, докато Уедърхил навличаше един шушляков гащеризон. Той препаса около кръста си специален колан и екипировка за подсигуряване при спускането.

След това Стейси сглоби задействан с пружина харпун с широка цев, който носеше необичайното име „пушка за бобени шушулки“. После прикрепи към него „таралеж“, странен предмет, покрит с обли, подобни на сачмени лагери колелца, в центъра на който се намираше макара. Като размота три тънки найлонови въжета, тя ги свърза към таралежа и пушката за бобени шушулки.

Уедърхил хвърли последен поглед на хелиографското копие на вентилационната система. От покрива се спускаше голяма вертикална шахта, от която тръгваха по-малки въздуховоди, които минаваха хоризонтално между таваните и подовете на площите за паркиране. Въздуховодът, който отиваше до складовото помещение, където се намираха колите бомби, минаваше между пода под краката им и тавана на следващото подземно ниво.

Той извади портативен електрически циркуляр, захранван от батерии и се зае да направи голям прорез в тънката ламаринена стена. Три минути по-късно Уедърхил отмести настрана капака, извади джобно фенерче и насочи лъча му към вътрешността на въздуховода.

— Спуска се около метър надолу, преди да завие към складовото помещение — каза той.

— А после колко? — попита Стейси.

— Според чертежа, около десет метра.

— Ще можеш ли да се промушиш през коляното, където въздуховодът преминава от вертикална в хоризонтална посока?

— Само ако си поема дъх и го задържа — с лека усмивка отвърна той.

— Проверка на радиото — каза тя, като нагласи на главата си миниатюрен микрофон и приемник.

Той се обърна и зашепна в малък предавател, прикрепен към китката му:

— Проба, проба. Чуваш ли ме?

— Кристалночисто, а ти мен?

— Добре.

Стейси го прегърна окуражаващо, а после се наведе над вентилационната шахта и натисна спусъка на пушката за бобени шушулки. Тласкано от пружината, ударното бутало изстреля таралежа в тъмнината, където инерцията и колелцата му го отведоха плавно зад чупката. Те чуваха как се носи във въздуховода в продължение на няколко секунди, като теглеше трите найлонови въжета след себе си, а после доловиха тракане, което им показа, че той е спрял, след като се е ударил в решетката на филтъра, разположена на стената в складовото помещение. Тогава Стейси натисна друг спусък и от таралежа към стените на въздуховода изскочиха два шипа, които го закрепиха здраво на място.

— Надявам се, че редовно тренираш в залата за фитнес — заяви Уедърхил, докато промушваше въжето през скобите на екипировката за спускане. — Защото ще трябва здраво да напънеш старите си мускули тази вечер.