Тя се усмихна и посочи към макарата, която вече беше прикрепила към едно въже и водопроводна тръба.
— Целият номер е в лостовия механизъм — шеговито подхвърли тя.
Уедърхил притегна здраво малкото, но мощно фенерче около китката си. Той се наведе и измъкна от чантата си точно копие на компресор на автомобилна климатична инсталация.
Беше го направил, за да замени с него този, който се канеше да открадне.
Той се надвеси над вертикалната шахта и бавно започна да се спуска с главата напред, протегнал пред себе си фалшивия компресор, докато Стейси опъваше едното въже. Тук имаше достатъчно място, но когато стигна до коляното в хоризонталната част на въздуховода, трябваше да извие тялото си като змия, за да се промуши.
— Добре, Стейси, почвай да теглиш — заговори той в радиопредавателя на китката си.
— Има ли достатъчно място?
— Просто едва си поемам дъх.
Тя надяна чифт ръкавици и започна да тегли едно от найлоновите въжета, което минаваше около макарата на таралежа и беше прикрепено към екипировката за спускане на Уедърхил, като по този начин го издърпваше през тесния въздуховод на вентилационната система.
Той не можеше да й помогне с нищо, освен да издиша всеки път, когато почувстваше, че тя тегли въжето. Започна да се поти в шушляковия си гащеризон. Климатичната инсталация не минаваше през вентилационната шахта и въздухът, който нахлуваше от отвора, разположен върху покрива на хотела, беше горещ и задушен.
Стейси също не можеше да се похвали, че работи на хладно. Паропроводите, които минаваха през сервизното помещение, поддържаха топлината и влажността близки до тези на някоя сауна.
— Виждам таралежа и решетката на вентилатора — съобщи той след осем минути.
Още пет метра и Уедърхил се озова при тях. На хелиографските копия не беше показано наличие на камери в складовото помещение, но той се взря в мрака, който обгръщаше вътрешността, за да провери дали има такива. Освен това извади от джоба на ръкава си малък датчик, с който провери за лазерни скенери и скенери, които следят за промени в температурата. За щастие, резултатът от проверката беше отрицателен.
Той се усмихна на себе си. Всички предприети сложни мерки за охрана и алармено сигнализиране се отнасяха за външната част на складовото помещение, недостатък, който често се срещаше в по-голяма част от охранителните системи.
Уедърхил завърза с корда решетката и безшумно я спусна на пода. Той натисна лостчето, което освобождаваше захващащите шипове на таралежа и го спусна в складовото помещение заедно с фалшивия компресор. После бавно започна да се свлича с главата надолу, докато най-сетне се претърколи върху бетонния под.
— Вътре съм — съобщи той на Стейси.
— Разбрано.
Той обходи с лъча на фенерчето складовото помещение. Колите бомби изглеждаха двойно по-застрашително, застинали зловещо в изпълнената с мирис на плесен тъмнина и заобиколени от дебели бетонни стени. Трудно беше човек да си представи страховитата разрушителна мощ, която се криеше в това затворено пространство.
Уедърхил се изправи на крака и свали екипировката за спускане. Той заобиколи най-близката кола бомба, извади малък пакет с инструменти, който беше прикрепен към крака му и го разтвори върху калника. Фалшивият компресор постави на пода. После, без да си направи труда да надникне в колата, той бръкна вътре и дръпна ръчката за отваряне на предния капак.
Той се взря за момент в истинската бомба, като се опитваше да прецени какво представлява. Беше направена така, че да избухне при подаване на кодиран радиосигнал. Това поне му беше известно. Възможността детониращият механизъм да бъде активиран в резултат на рязко движение беше съмнителна. Атомните физици, които работеха за Сума, сигурно бяха конструирали бомбата така, че да може да понесе сътресение, дължащо се на движението на автомобил с голяма скорост по неравни пътища. Но той нямаше намерение да рискува, още повече при положение, че причината за взрива на „Дивайн стар“ все още не беше установена.
Уедърхил отпъди от съзнанието си всички страховити мисли и се захвана за работа. Той свали от компресора маркучите за подаване на течности и газове под налягане. Както и подозираше, електрическите проводници към серпентините на изпарителя, които изпълняваха ролята на антена, бяха скрити в един от маркучите. Електронната част беше конструирана точно така, както самият той би го направил. Уедърхил внимателно разкачи проводниците и ги подсъедини към фалшивия компресор, без да прекъсне техните вериги. Сега можеше без да бърза, да развие болтовете от монтажните скоби на компресора.