— Няколко души минаха оттук, след като паркираха колите си, но никой от служителите на хотела не се появи. — Тя замълча и посочи чантата, в която се намираше компресорът. — Почти невъзможно ми е да повярвам, че тук има ядрена бомба.
Той кимна.
— При това с мощност, достатъчна да изпари целия хотел.
— Някакви проблеми? — попита Стейси.
— Никакви, но открих, че нашият приятел Сума е измислил нов номер — отвърна той, като пъхаше гащеризона и екипировката си в чантата. — Шофьорите на колите са роботи. Не им трябват хора, за да откарат колите до местата за взривяване.
— Мръсник! — Умората и напрежението бяха изчезнали, заменени от гняв. — Няма да има човешки емоции, които биха причинили угризения, малодушни изпълнители, които биха размислили и отказали да откарат бомбите до определените места, никой, който би могъл да бъде разпитан или да предаде източника, ако полицията спре колата.
— Сума не е глупав, иначе нямаше да се издигне толкова високо. Използването на роботи, които да свършат мръсната работа, е страшно хитро от негова страна. Япония е водеща в света по отношение на роботиката и при едно разследване би станало ясно, че неговите учени и производствените съоръжения в Едо се занимават усилено с проектирането и направата им.
В очите на Стейси се появи разбиране, примесено с ужас. Тихият й шепот бе изпълнен с мрачно предчувствие.
— А центърът за взривяване, какво ще стане, ако се обслужва и охранява от роботи?
Уедърхил закопча ципа на чантата си.
— Това е проблем на Джордън. Предполагам обаче, че ще се окаже почти невъзможно да проникнем в него.
— В такъв случай няма начин да попречим на Сума да го завърши и да взриви бомбите.
— Възможно е да не успеем да го спрем — каза той. В гласа му се долавяше мрачно опасение. — Средствата, с които той разполага, далеч превъзхождат най-доброто, което ние имаме.
42
Тоши, облечена в късо, скроено не като за гейша кимоно, пристегнато хлабаво в кръста с платнен пояс, сведе леко глава и подаде голяма мека хавлиена кърпа на Сума, който излезе от облицована с плочки сауна. Той уви кърпата около тялото си като тога и седна на ниско столче, върху което беше поставена възглавница. Тоши коленичи и започна да масажира стъпалата му.
Тоши беше дъщеря на беден рибар, четвъртото от осемте му деца, когато Сума я видя за първи път. Като малка тя беше мършаво, грозновато дете, на което момчетата не обръщаха никакво внимание поне до момента, в който тя не започна да се превръща в красавица с хармонично оформено тяло и гърди, доста по-големи отколкото на повечето японски момичета. Постепенно чертите на лицето й добиха завършен вид, с високи скули, подчертани от големите й тъмни очи.
Един ден Сума, който се разхождаше по залез-слънце, я съзря застанала в прибоя да хвърля мрежа в големите пенести вълни. От нея се излъчваше спокойствие, а фигурата й се къпеше в златистите лъчи на залязващото слънце. Беше облечена в риза от тънко платно, която беше станала прозрачна от водните пръски и разкриваше всичко, без да оставя нещо скрито.
Сума беше запленен. Без да говори с нея, той успя да разбере как се казва и когато звездите започнаха да блещукат, той вече беше сключил сделка с баща й и беше купил Тоши за сума, която изведнъж беше превърнала мизерстващия рибар в най-богатия човек на острова и собственик на нова рибарска лодка, оборудвана по последна дума на електрониката.
Отначало Тоши изпадна в истерия от ужас и мъка, че ще трябва да се раздели със семейството си, но лека-полека богатството и властта на Сума започнаха да я изпълват с благоговение и скоро тя се привърза към него. На нея като че ли й харесваше подчиненото й положение на секретарка и любовница. Той нае за подготовката й най-добрите частни учители, които я научиха на чужди езици, на бизнес и финанси, посветиха я в тънкостите на висшата мода, както и в по-изтънчените техники за правене на любов.
Тя знаеше, че той никога няма да се ожени за нея. Имаше твърде много други жени, а Хидеки Сума не беше способен да обича само една. Но той се отнасяше добре с нея и тя знаеше, че когато дойдеше време да бъде заменена, той щеше да прояви щедрост.
Каматори, облечен в жълта юката, традиционното дневно облекло, с изрисувани по нея тъмносини птици, седеше наблизо до ниска черна лакирана масичка, точно срещу Рой Орита и отпиваше чай. От уважение към техния шеф двамата мъже изчакваха Сума пръв да заговори.