Лорън беше объркана. Никога през живота си не се беше чувствала толкова объркана. Бяха я упоили почти веднага след като я отвлякоха от състезанието с класически автомобили и едва преди два часа беше успяла да дойде напълно в съзнание.
Когато най-сетне замъгленото й от упойващите вещества съзнание се проясни, тя установи, че се намира в красиво обзаведена спалня с разкошна баня, оборудвана с вградена в пода мраморна вана и биде. Обстановката в стаята наподобяваше тази от някой остров в южната част на Тихия океан, с мебели от бамбук и малка горичка от засадени в саксии тропически растения. Подът беше от светло, излъскано до блясък кедрово дърво, а стените изглеждаха покрити с преплетени палмови клонки.
Тя й напомняше за едно ваканционно селище в Таити, където веднъж беше прекарала отпуската си — като се изключат две необичайни неща: липсата на прозорци и на дръжка от вътрешната страна на вратата.
Тя отвори шкафа, поставен до една от стените и надникна вътре. Там бяха окачени няколко скъпи кимона от коприна. Лорън облече едното и остана приятно изненадана, когато откри, че е почти като шито по поръчка за нея. Тя отвори долните чекмеджета. В тях имаше дамско бельо, което също й беше точно по мярка, както и чифтът сандали на пода до шкафа.
Ама че тъмница, помисли си Лорън. Който и да беше я пленил, очевидно нямаше намерение да я измъчва или убива. Въпросът защо беше отвлечена остана на заден план в съзнанието й. Като реши да се възползва докрай от незавидното положение, в което се намираше, тя се отпусна във ваната и се изкъпа. После се подсуши, оправи прическата си с помощта на необходимия сешоар и приставките към него, които някой предвидливо беше поставил на полицата в банята заедно с набор от скъпи, специално подбрани козметични препарати и парфюми.
Тя тъкмо обличаше едно от кимоната с изрисувани по него бели и розови цветя, когато на вратата леко се почука и в стаята безшумно влезе Каматори.
Той постоя мълчаливо известно време, скрил ръце в ръкавите на своята юката. На лицето му беше изписано надменно презрение. После очите му бавно се отместиха от голите стъпала на Лорън, задържаха се на гърдите й и най-накрая се спряха на лицето й.
Лорън уви плътно кимоното около тялото си и като завърза колана му, и се обърна с гръб към него.
— Нима мъжете в Япония винаги влизат в стаята на една дама без покана?
— Приемете моето искрено извинение — заяви Каматори с ясно доловима нотка на сарказъм. — Не исках да проявя неуважение към една прочута американска законодателка.
— Какво искате?
— Изпратен съм от мистър Хидеки Сума да проверя дали сте се настанили удобно. Казвам се Моро Каматори. Аз съм приятел, телохранител и довереник на мистър Сума.
— Досетих се, че той стои в дъното на моето отвличане — решително му отвърна тя.
— Обещавам ви, че неудобството, което ви причинихме, ще бъде само временно.
— Защо ме държите като заложница? Какво друго очаква да постигне той, освен омразата и отмъщението на американското правителство?
— Той желае с ваше съдействие да предаде едно съобщение на вашия президент и на Конгреса.
— Кажете на мистър Сума да си пъхне някоя остра пръчка в ректума и сам да предаде съобщението си.
Безочие, породено от чувство за уязвимост, помисли си Каматори. Той беше доволен. Реши да разбие първата отбранителна линия на Лорън.
— Какво съвпадение. Почти същото каза и сенатор Диас, въпреки че си послужи с доста по-солени изрази.
— Майк Диас? — В храбрата фасада на Лорън се появи пукнатина, която ставаше все по-широка. — И него ли сте отвлекли?
— Да, бяхте докарани тук заедно.
— Къде е това тук?
— На един островен курорт край бреговете на Япония.
— Сума е безумец.
— Не бих казал — търпеливо отвърна Каматори. — Той е много умен и проницателен човек. Само след няколко дни той ще оповести правилата, към които икономиката на страните от Запада ще трябва в бъдеще да се придържа.
Лицето на Лорън почервеня от гняв.
— Той е много по-голям безумец, отколкото си мислех.
— Не смятам. Нито един човек в цялата история на света не е успявал да натрупа такова голямо богатство. Той постигна това с ум. Скоро ще повярвате, че той е в състояние напълно да контролира вашето правителство и икономиката на страната ви. — Каматори замълча и погледна надолу, втренчил очи в гърдите на Лорън, които напираха изпод диплите на кимоното. — Като имам предвид предстоящата промяна, ще бъде добре от ваша страна да се замислите към кого да насочите своята лоялност.