Лорън не можеше да повярва на ушите си.
— Ако със сенатор Диас или с мен се случи нещо, вие и мистър Сума ще си изпатите. Президентът и Конгресът няма да стоят със скръстени ръце, когато разберат, че ни държите като заложници.
— Терористите мюсюлмани от години вземат американци като заложници, а вие нищо не правите. — Каматори изглеждаше развеселен. — Само час след изчезването ви вашият президент беше уведомен за станалото и за това кой го е извършил. Повярвайте ми. Той е наредил да не се предприемат никакви действия за освобождаването ви и нищо да не се съобщава на средствата за масова информация. Вашите сътрудници, роднини и колеги от Конгреса — никой не знае, че тайно сте били прехвърлени със самолет в Япония.
— Лъжете! Моите приятели никога няма да си мълчат.
— Да не би под приятели да разбирате Дърк Пит и Алфред Джордино?
Умът на Лорън кипеше. Тя започваше да губи самообладание.
— Вие знаете за тях?
— Да, те се намесиха в работи, които не ги засягаха и станаха жертви на злополука.
— Пострадали ли са? — заекна тя.
— Не знам, ала няма да сбъркам, ако кажа, че не са успели да се измъкнат здрави и читави.
Устните на Лорън започнаха да потрепват. Тя се чудеше какво да каже.
— Защо мен? Защо сенатор Диас?
— Вие и сенаторът сте просто пионки в една стратегическа игра за икономическо надмощие — продължи Каматори. — Така че не очаквайте да бъдете освободени преди мистър Сума да даде разрешение за това. Една атака на вашите Специални сили ще бъде съвсем безполезна, тъй като разузнавателните ви служби нямат ни най-малка представа къде се намирате. А дори и да имаха, нито една армия не може да преодолее нашата отбрана. Във всеки случай, вие и сенаторът ще бъдете свободни и ще пътувате със самолет за Вашингтон вдругиден.
Точно на объркването, което се появи в очите на Лорън, се беше надявал Каматори. Той измъкна ръцете си от ръкавите на своята юката, пресегна се внезапно и смъкна кимоното на Лорън надолу до кръста й, като прикова ръцете й към нейното тяло.
Каматори се усмихна садистично.
— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да направя краткия ви престой приятен. Може би дори ще успея да ви науча как жените трябва да се подчиняват на мъжете.
После се обърна и почука два пъти силно по вратата. Невидим пазач отвън отвори и Каматори излезе, като не остави никакво съмнение в ума на Лорън за това, което я очаква, преди да бъде освободена.
43
— Ето го — каза Мел Пенър, като дръпна рязко покривката на голямата маса с жест на фокусник и откри триизмерен макет на остров, заобиколен от синьо гипсово море и осеян с миниатюрни дръвчета и постройки. — Остров Сосеки, известен в миналото като Аджима.
— Свършил си страхотна работа — похвали го Стейси. — Изглежда като истински.
— Отдавна се занимавам с изработването на макети на железници — гордо заяви директорът по полевите операции. — Хобито ми е да строя диорами.
Уедърхил се наведе над масата и внимателно заразглежда стръмните реалистично оформени скали, които се издигаха от морето.
— Каква е големината му?
— Четиринадесет километра дълъг, пет в най-широката си част. Има почти същата форма като Сан Мигел, един от островите край брега на Калифорния.
Пенър измъкна една синя кърпа от джоба на панталоните си и попи потта, която се стичаше по слепоочията му. Климатичната инсталация поддържаше поносима температура в малката постройка, не по-голяма от хижа, разположена на пясъчната плажна ивица на остров Корор в Палау, но не можеше да се пребори с деветдесет и осем процентната влажност.
Стейси, облечена в плътно прилепнали шорти и блузка без гръб, с дълбоко изрязано деколте, започна да обикаля масата, като оглеждаше внимателно прецизно изработения от Пенър макет. Скалистите, осеяни с изкорубени борови дръвчета зъбери, над които се простираха миниатюрни ориенталски мостчета, придаваха на острова някаква загадъчност.
— Сигурно е… — Тя замълча, като се опитваше да намери точната дума. — … приказен — каза тя най-накрая.
— Едва ли това е думата, която би ми дошла на ума — промърмори Пит, докато отпиваше от чашата си, пълна до половината с текила, резенчета лимон и лед от бутилка, която беше донесъл със себе си от Вашингтон. Той беше надянал плувки и тениска с надпис „НЮМА“. Дългите му крака, обути в кожени сандали, бяха подпрени на облегалката на стола пред него. — Може би на пръв поглед изглежда като градина, но в нея се спотайва чудовище.