— Не ще и дума, няма нищо по-хубаво от това да пристигнеш пред портала с духовата музика — съгласи се Пит.
— Нещо не е наред ли? — недоумяващо попита Харпър.
— Жертви на агресивна търговска реклама за привличане на клиенти — отвърна Пит. — Някой във Вашингтон се е възползвал от нашето лековерие.
Харпър доби смутен вид.
— Искате ли да се откажете от операцията?
— Не — въздъхна Пит. — Вече сме се хванали на хорото.
— Нямам желание да ви командвам, но до залез-слънце остава един час. Ще имате нужда от дневна светлина, за да виждате накъде летите.
В този момент към тях приближи старшият на екипа на Симпсън и докладва, че мотопланерите са обслужени и готови за полет.
Пит погледна към крехките малки летателни апарати. Името планер беше твърде неподходящо за тях. Без силната тяга на газотурбинните им двигатели те щяха да паднат като камъни от небето. За разлика от високото, широко крило на свръхлекия планер, с плетеницата му от жици и кабели, крилата на „Ибис“ бяха къси и дебели, с вътрешно укрепване. Липсваше и характерното за свръхлеките планери крило с хоризонтален стабилизатор и хоризонтални кормила, което противодействаше на загубата на скорост и въртенето. Той си спомни поговорката за мъхестата пчела, която на пръв поглед нямаше никакви качества да лети, ала все пак летеше не по-зле, ако не и по-добре от доста други насекоми, които майката природа беше дарила с аеродинамична форма.
След като приключи с предстартовата проверка, наземният екип се изтегли и застана отстрани на площадката за излитане и кацане. На Пит му се струваше, че те приличат на зрители на автомобилно състезание, по чиито лица е изписано очакване за катастрофа.
— Може би ще успеем да се приземим навреме за коктейлите — каза той, като надяваше шлема си.
С неизменното си спокойствие, Джордино само се прозя.
— Ако пристигнеш първи, поръчай ми чиста водка мартини.
Харпър с изненада осъзна, че леденото равнодушие представляваше висшата степен на вълнение, което тези мъже бяха способни да проявят.
— Успех — каза той, като стисна здраво ръцете на двамата. — Ще ви следим през цялото време. Непременно активирайте сигналното си устройство като кацнете. Искаме да уведомим Вашингтон, че сте се приземили благополучно.
Пит се усмихна кисело.
— Ако съм в състояние.
— Никакво съмнение — каза Симпсън, като че ли окуражаваше местния отбор. — Гледайте да не забравите да включите таймерите за самовзривяване. Не можем да подарим на японците нашата технология за свръхлеки планери.
— Довиждане, благодарим на вас и на екипите ви, че се погрижихте за нас.
Джордино докосна Пит по рамото, намигна му окуражително и без да каже дума, се запъти към своя апарат.
Пит приближи към своя мотопланер, вмъкна се отдолу през един тесен люк в покрития с брезент корпус и се плъзна по корем напред, докато се намести в контурите на облицовката от порест каучук с дължина на човешко тяло. Главата и раменете му се намираха малко по-високо от краката, а лактите му висяха свободно на сантиметър от пода. Той нагласи предпазните презрамки и колани, които опасваха раменете и бедрата му. После вмъкна изпънатите си стъпала в стъпенките на педалите за вертикалния стабилизатор и спирачката, а след това стисна с едната си ръка късия и дебел щурвал, като с другата щеше да регулира ръчната газ. Той махна с ръка през миниатюрното предно стъкло на хората от екипа, които бяха готови да освободят застопоряващите въжета и включи стартера. Воят на газовата турбина, по-малка от буренце за бира, бавно започна да се усилва, докато се превърна в пронизителен писък. Той погледна към Джордино, като едва успя да различи чифт изпълнени с решимост кафяви очи. Пит вдигна палец и Джордино му отвърна със същия жест, придружен с усмивка.
Той огледа за последен път приборите, за да се увери, че двигателят работи, както е записано в летателния наръчник, който едва бе имал време да прегледа и хвърли последен поглед към плющящия на кърмата флаг, който силният бриз развяваше откъм левия борд.
За разлика от самолетоносачите, пътят за излитане напред беше блокиран от огромната радарна конструкция и надстройката, ето защо командир Харпър беше обърнал „Бенет“ откъм наветрената страна.
Пит натисна спирачката, като изпъна напред пръстите на краката си. После подаде газ и почувства как „Ибис“-ът се опитва да се устреми напред. Краят на площадката за излитане и кацане се намираше обезпокоително близо. Подемната сила на „Ибис“ възникваше при четиридесет и пет километра в час. Силата на вятъра, към която се прибавяше и скоростта на „Бенет“, му даваше начална скорост от двадесет и пет километра в час, но той трябваше да развие още двадесет километра преди колесниците да се издигнат във въздуха.