Настъпи решителният момент. Той даде знак на наземния екип да освободи застопоряващите въжета. После Пит отне напълно газта и „Ибис“-ът се разтресе под напора на бриза и тягата на газовата турбина. С очи вперени в края на площадката за излитане и кацане, Пит освободи спирачките и „Ибис“-ът се понесе напред. Пет метра, десет и след това той започна постепенно, без да спира, да дърпа щурвала назад. Малкият носов колесник на летателния апарат се отлепи от палубата и Пит съзря облаците. До края на площадката оставаха още три метра, когато Пит издигна „Ибис“-а в небето над развълнуваното море.
Той направи вираж и на четиридесет метра височина пое направо, като наблюдаваше как Джордино се понася във въздуха зад него. Пит направи кръг над кораба, размаха криле към екипажа на „Ралф Р. Бенет“ и пое курс на запад към остров Сосеки. Водите на Тихия океан бушуваха под главния колесник, оцветени от залязващото слънце в искрящо златисто.
Пит придвижи напред ръчната газ до делението за полет с крейсерска скорост. Искаше му се да мине през цялата процедура за излитане на малкия летателен апарат, да набере височина и да опита някои фигури. Но това беше невъзможно. Имаше вероятност японските радари да засекат резките му маневри. При прав, хоризонтален полет над гребените на вълните „Ибис“-ът беше невидим.
Сега Пит започна да се чуди дали на острова няма да ги очакват посрещачи. Той не виждаше почти никаква надежда да се измъкнат от курортното селище. Добре ни насадиха, помисли си той. Да извършим изневиделица принудително кацане в предния двор на Сума и да създадем бъркотия сред охраната му, за да отвлечем вниманието от останалите.
Екипажът в оперативния пункт на „Бенет“ беше засякъл насрещните радарни сигнали, изпратени от отбранителните съоръжения на Сума, но командир Харпър реши да не ги заглушава. Той позволи „Бенет“ да бъде следен, като правилно предположи, че командата, отговаряща за отбраната на острова ще си отдъхне, щом види, че самотният американски кораб плава спокойно на изток, сякаш това е един обичаен курс.
Пит се съсредоточи върху управлението, като непрестанно държеше под око компаса. При сегашната им скорост, пресметна той, трябваше да кацнат на острова след тридесет и пет минути. Ако обаче се отклоняха само на няколко градуса на север или на юг, можеха със сигурност да го пропуснат.
Този път при летенето и управлението трябваше да разчита единствено на инстинкта си, придобит от опит. „Ибис“-ът не можеше да си позволи допълнителното тегло на бордови компютър и автопилот. Той провери отново скоростта, посоката и скоростта на вятъра и изчисли приблизително курса четири пъти, за да е сигурен, че няма да допусне грешки.
Пит си помисли, че да остане без гориво и да извърши принудително кацане в бурното море посред нощ беше изпитание, на което нямаше желание да се подлага.
Той мрачно забеляза, че радиоприемниците са свалени. Без съмнение, по заповед на Джордън, така че нито той, нито Джордино биха могли да се впуснат в излишни разговори, които щяха да издадат тяхното присъствие.
След като изминаха двадесет и седем минути и на хоризонта остана да свети само една малка слънчева дъга, Пит се взря напред през прозореца.
Той беше там, малко, потънало във виолетови сенки петънце между морето и небето. Почти неусетно то се превърна в остров с ясни, осезаеми очертания. Назъбените му канари се издигаха вертикално от гребените на огромните вълни, които се разбиваха в подножието им.
Пит се обърна и погледна през страничното прозорче. Джордино го следваше на по-малко от десет метра отзад и вдясно. Пит размаха крилете на мотопланера и посочи напред. Джордино скъси разстоянието, което ги делеше и Пит видя как той кимна в отговор и посочи с крайчеца на ръката си към острова.
Той провери за последен път приборите, а после наклони „Ибис“-а и започна плавен вираж, докато се озова над центъра на острова от потъмнялото на изток небе. Нямаше да има кръжене, за да проучи релефа на местността, нямаше да има повторен подход, ако приближеше твърде ниско или твърде високо. Изненадата беше техният единствен съюзник. Разполагаха с една-единствена възможност да приземят малките „Ибис“-и в градинската морава преди да бъдат обсипани от ракети земя-въздух.