Той ясно виждаше покривите в стил пагода и просеката между дърветата, които заобикаляха откритата градина. Забеляза площадка за кацане и излитане на хеликоптери, която отсъстваше от макета на Пенър, но реши, че не става за резервно място за приземяване, тъй като беше твърде малка и обградена от дървета.
Леко извиване на китката вляво, вдясно, после задържане. Той започна постепенно да отнема газта. Морето се превърна в размазано петно, високият скалист склон стремително приближаваше и бързо изпълни предното стъкло. Той леко дръпна щурвала назад. После внезапно, като че ли някой беше издърпал килим изпод краката му, морето изчезна и колесниците се понесоха само на няколко метра над твърдата скална повърхност на острова.
Право напред, без да се оглежда встрани, леко натискане на педала на дясното вертикално кормило, за да компенсира наличието на насрещен вятър. Той се извиси над редицата от храсти, а гумите на колесниците бръснаха върховете им. Пит отне изцяло газта, „Ибис“-ът започна да се спуска и вече не можеше да бъде вдигнат във въздуха. Леко дръпване на щурвала и мотопланерът започна да се снишава. Той почувства силен тласък, когато колесниците меко докоснаха моравата на не повече от пет метра от края на една леха с цветя.
Пит задейства бутона за изключване на двигателя и плавно, но силно натисна спирачките. Не последва нищо. Липсваше инерцията, която да отхвърли тялото му напред. Тревата беше мокра и гумите се плъзгаха по нея сякаш бяха намазани с масло.
Той изпита непреодолимо желание да натисне ръчната газ докрай и да дръпне назад щурвала, още повече, че лицето му се намираше само на няколко сантиметра от носа на „Ибис“. Дали нямаше да се блъсне в някое дърво, сграда, скала? Право пред него редица от пламнали в есенно червено и златисто храсти му пречеше да види дали зад тях не се крие някакво твърдо препятствие.
Пит се напрегна, наведе глава и се вкопчи с всичка сила в мотопланера.
Летателният апарат все още се движеше с тридесет километра в час, когато се вряза в храстите, крилата му се откъснаха и корпусът влетя с шумен разтърсващ плясък в малко езерце, пълно с огромни шарани.
За момент настъпи мъртва тишина, нарушена само няколко секунди по-късно от шум на трошене и разкъсване, когато „Ибис“-ът на Джордино връхлетя през храстите, плъзна се край разбития летателен апарат на Пит и като занесе, спря в една пясъчна градинка, разрушавайки изкусната композиция от сложни фигури, прецизно оформени с гребло.
Пит опита да се освободи от предпазните ремъци, но краката му бяха приковани, а ръцете му не можеха да се движат свободно. Главата му беше полупотопена в езерцето и той трябваше да извие лицето си нагоре, за да диша. Той ясно виждаше ято гигантски бели, черни и златисти шарани, чиито зинали усти се отваряха и затваряха, а огромните им кръгли очи се взираха учудено в натрапника, който беше нахлул в частното им владение.
Корпусът на „Ибис“, в който се намираше Джордино, беше сравнително запазен и той успя да се измъкне без проблеми. Той се втурна, скочи в езерцето и се устреми напред през тинята и островчетата от лилии като побеснял хипопотам. Със сила, придобита по време на дългогодишните тренировки по културизъм, той огъна встрани смачканите конструктивни укрепващи елементи, които бяха приковали краката на Пит, сякаш бяха клечки за зъби. После разкопча предпазните ремъци, измъкна Пит от разбития летателен апарат и го извлече на брега.
— Добре ли си? — попита той.
— С натъртени пищяли и пресрещнат палец — отвърна Пит. — Благодаря, че ме измъкна.
— Ще ти изпратя сметката — каза Джордино, като оглеждаше с отвращение покритите си с тиня ботуши.
Пит свали шлема си и го хвърли в езерцето, като накара опулените шарани да се стрелнат и потърсят убежище сред островчетата от лилии. Той кимна към останките на мотопланерите.
— Ще тръгнат да ни търсят. По-добре включи сигналните устройства и нагласи таймерите за взривяване.
Докато Джордино се зае със задачата да предупреди „Бенет“ за тяхното пристигане, преди да задейства таймерите на малките пакети с пластичен експлозив, поставени в мотопланерите, Пит се изправи сковано на крака и огледа градината.
Тя изглеждаше пуста. Армията от хора и роботи пазачи не се появи. По верандите и прозорците на сградите липсваха признаци на живот. Невъзможно му беше да повярва, че никой зад тънките стени на постройките в японски стил не е чул воя на газотурбинните двигатели и шума от разбиването на двата мотопланера. Някой трябваше да живее тук. Градинарите сигурно бяха някъде наоколо, безупречният вид на мястото говореше, че за него постоянно се полагат грижи.