Джордино се върна.
— Разполагаме с по-малко от две минути да се измъкнем преди да избухнат — бързо каза той.
— Тръгнах — изрече Пит и затича към обраслата с дървета местност отвъд курортното селище.
Изведнъж той застина, когато чу странен електронен глас, който извика:
— Останете по местата си!
Пит и Джордино реагираха по един и същ начин. Те се втурнаха към прикритието на гъстите храсти и защитата, която им осигуряваха дърветата, като се привеждаха и придвижваха бързо от едно към друго, опитвайки да се отдалечат от неизвестния преследвач. Едва бяха успели да изминат петдесет метра, когато пред тях внезапно изникна висока ограда, отрупана с изолатори и проводници, по които течеше ток.
— Най-краткото бягство в историята — умърлушено промърмори Пит.
В този момент експлозивите в „Ибис“-ите избухнаха в интервал от пет секунди един след друг. Пит не можеше да види какво става, но си представи как грозните лениви шарани се разлитат във въздуха.
Той и Джордино се изправиха да посрещнат опасността и въпреки че бяха предупредени, те не бяха напълно подготвени за трите механични привидения, които се появиха иззад храсталаците и отрязаха всичките им пътища за бягство. Трите робота нямаха нищо общо с получовешките фигури, които се появяваха в телевизионните и игрални филми. Те се движеха с помощта на гумени вериги и не притежаваха никакви човешки качества, освен може би речта.
Автоматизираните машини бяха отрупани с всевъзможни подвижно съчленени ръце, видеокамери и топлинни датчици, говорители, компютри и цял арсенал от автоматични пушки, насочени право към коремите на Пит и Джордино.
— Моля, не мърдайте или ще ви убием.
— Те май не бъркат думите, а? — с искрено недоумение каза Джордино.
Пит разгледа внимателно робота в средата и забеляза, че по всяка вероятност се управлява посредством сложна система за следене и комуникация от контрольор, който се намираше далеч оттук.
— Ние сме програмирани да разпознаваме различни езици и да отговаряме на тях — заяви роботът в центъра с кънтящ глас, който звучеше изненадващо отчетливо. — Със сигурност ще загинете, ако се опитате да избягате. Пушките ни се насочват от телесната ви топлина.
Настъпи кратко неловко мълчание. Пит и Джордино се спогледаха с израз на хора, които се бяха заели да свършат някаква работа и след като бяха изпълнили задачата си, не можеха да сторят нищо повече. Бавно и внимателно те вдигнаха ръце над главите си, като не пропуснаха да забележат, че насочените хоризонтално към тях дула на пушките нито за миг не трепнаха.
— Мисля, че на пропуска ни очакваше засада от машини — тихо промълви Пит.
— Поне не дъвчат тютюн — изсумтя Джордино.
Към тях бяха насочени дванадесет пушки, зад тях се намираше оградата, по която течеше ток. Нямаше никакъв начин да се измъкнат. Пит можеше само да се надява, че контрольорите на роботите бяха достатъчно съобразителни да преценят, че Джордино и той не представляваха заплаха за тях.
— Смяташ ли, че сега е моментът да помолим да ни отведат при техния шеф? — Джордино зададе въпроса си с усмивка, хладна като камък.
— Не бих го направил, ако бях на твое място — кротко отвърна Пит. — За такъв изтъркан лаф могат да ни застрелят.
45
Никой не обърна внимание на Стейси, Манкузо и Уедърхил, които проникнаха сравнително лесно и точно в дълбините на град Едо. Холивудският гримьор, когото Джордън беше изпратил със самолет в Токио, майсторски положи изкуствени гънки около очите им, промени и потъмни веждите им и им приготви перуки от пищна и гъста черна коса. Манкузо, който говореше отлично японски, беше облечен в делови костюм и изпълняваше ролята на шеф на Стейси и Уедърхил, които бяха облечени с жълтите гащеризони на инженерните инспектиращи екипи на Сума.
Като използваха информацията за мерките за сигурност от доклада на Джим Ханамура, заедно с картите за самоличност и пропускателните кодове, осигурени от дълбоко законспирирания британски агент, който сътрудничеше на Джордън, те безпрепятствено преминаха през пунктовете за проверка и най-сетне стигнаха до входа към тунела. Това беше най-опасната част от операцията. Не им беше трудно да измамят охраната от хора и машини за установяване на самоличност, ала според казаното от Пенър по време на окончателния инструктаж, последната бариера щеше да бъде най-трудната част от проверката.