Повечето се движеха върху колелца, а някои с гъсенични вериги. Част от тях имаха по седем свързани подвижно ръце, които стърчаха подобно на пипала на октопод от подвижни платформи, друга част биха минали за познатите машини с общо приложение, които можеха да се видят в някой зъболекарски кабинет. Но нито един не вървеше с помощта на крака, нито пък приличаше на СЗРО от „Междузвездни войни“ или на „Роби от забранената планета“. Роботите бяха погълнати от изпълнението на зададените им програми и вършеха работата си, без да обръщат внимание на неканените гости.
— Нямате ли чувството, че сме станали излишни? — прошепна Стейси.
— Май сбъркахме — каза Манкузо. — По-добре да се връщаме в асансьора.
Уедърхил поклати глава.
— В никакъв случай! Това е комплексът, който дойдохме да разрушим. Тези неща дори не подозират, че сме тук. Те не са програмирани да се намесват в работата на хора. Освен това наоколо няма роботи пазачи. Пит и Джордино сигурно са успели да ни помогнат, като са отвлекли вниманието им. Казвам, да пратим този автоматизиран мравуняк на луната.
— Асансьорът е тръгнал нагоре — каза Стейси, като натискаше бутона „надолу“. — В следващите няколко минути не можем никъде да мръднем оттук.
Без да губи повече време в пререкания, Манкузо остави куфарчето на пода и започна да измъква пакетите с пластичен експлозив „С-8“, които бяха прикрепени със самозалепваща лента около глезените му. Останалите направиха същото, като започнаха да вадят експлозива изпод униформените си гащеризони.
— Стейси, компютърния отсек. Тим, системите за взривяване на ядрените бомби. Аз ще се заема с комуникационните съоръжения.
Бяха успели да направят по-малко от пет стъпки по посока на определените им цели, когато прогърмя глас, който отекна из бетонните стени на залата.
— Останете по местата си! Не мърдайте или със сигурност ще умрете! — Перфектен английски, почти без следа от японски акцент, а гласът беше студен, заплашителен.
Изненадата беше пълна, ала Манкузо реши да блъфира, докато се опитваше да открие цел за автоматичните оръжия, които се намираха в куфарчето.
— Ние сме инженери от отдела за изпитания. Тук сме, за да извършим проверка и проведем програма от тестове. Искате ли да видите и да чуете нашия пропускателен код?
— Всички хора, инженери и инспектори, заедно с техните кодове бяха освободени, когато напълно автономните машини достигнаха състояние да изпълняват програмите си без намеса и надзор от тяхна страна — недоволно избоботи безплътният глас.
— Не знаехме за тази промяна. Нашият шеф ни нареди да извършим проверка на влакнесто-оптичните комуникации — продължи да настоява Манкузо, докато ръката му натискаше един бутон, замаскиран като кабар върху дъното на куфарчето.
В този момент вратата на асансьора се отвори и в центъра за управление влезе Рой Орита. Той спря за момент и очите му обходиха с несъмнен респект неговите бивши колеги, членове на МЕР.
— Спестете си безсмисленото геройство — заяви той с тържествуваща усмивка. — Вие се провалихте. Вашата подривна операция да спрете изпълнението на проекта „Кайтен“ претърпя пълен и абсолютен неуспех. И затова всички вие ще умрете.
Джордън и Сандекър закусиха леко с президента в неговата резиденция в Кемп Дейвид. Те бяха насядали около една маса в малка вила пред огъня от пращящи пънове от хикория. За Джордън и Сандекър топлината в стаята беше нетърпима, ала президентът явно й се наслаждаваше, докато отпиваше от чаша южняшко кафе с аромат на цикория, надянал дебел, изплетен от ирландска вълна пуловер.
От кухнята с чаша мляко в ръка влезе Дейл Никълс — специалният помощник на президента.
— Дон Кърн е отвън — докладва той, като се обърна към Джордън.
— Мисля, че е дошъл с последните данни от остров Сосеки — каза Джордън.
Президентът направи жест към Никълс.
— Разбира се, покани го да влезе. — А после добави: — Налей му чаша кафе и виж дали не иска да хапне нещо.
Кърн прие само кафе и седна на съседната кушетка. Президентът го гледаше с очакване, ала Джордън беше вперил невиждащ поглед в пламъците.
— Те са вътре — съобщи Кърн.
— Те са вътре — повтори президентът. — Всички до един?
Кърн кимна.
— И тримата.