— Някакви проблеми? — попита Джордън.
— Не знаем. Преди сигналът на нашия британски сътрудник загадъчно да изчезне, той каза, че са преминали безпрепятствено през тунела.
Президентът се пресегна и разтърси ръката на Джордън.
— Поздравявам те, Рей!
— Все още е твърде рано, господин президент — каза Джордън. — Тепърва им предстои да преодолеят още трудности. Проникването в центъра „Дракон“ е само първият етап от плана.
— А какво става с моите хора? — раздразнено попита Сандекър.
— Те изпратиха сигнал, че са се приземили благополучно — отговори Кърн. — Нямаме причина да смятаме, че пазачите от охраната на Сума са ги наранили или са се отнесли грубо с тях.
— А какво предстои оттук нататък? — попита президентът.
— След като поставят експлозивите и попречат временно на пуска на центъра „Дракон“, нашите хора ще се опитат да спасят члена на Конгреса мис Смит и сенатора Диас. Ако всичко се развие според плана, ще имаме на разположение достатъчно време, за да разпънем Сума на най-близкия кръст и да изпратим военни части, за да разрушат до основи центъра.
По лицето на президента се изписа безпокойство.
— Възможно ли е двама мъже и една жена да извършат всичко това в следващите тридесет и шест часа?
Джордън се усмихна уморено.
— Повярвайте ми, господин президент, моите хора могат да направят невъзможното.
— А Пит и Джордино? — продължи Сандекър да притиска Кърн.
— Щом нашите хора подадат сигнал, че са готови, от океана ще изплува подводница, от която ще се спусне отряд от Делта Едно, за да ги евакуира от острова.
— Струва ми се, че приемате твърде много неща за дадени — заяви Сандекър.
Кърн самоуверено се усмихна на адмирала.
— Анализирахме и прецизирахме всяка фаза от операцията, докато не се уверихме, че вероятността за успех е деветдесет цяло и седем процента.
Сандекър стрелна Кърн с изпепеляващ поглед.
— По-добре считайте този процентен коефициент деветдесет и девет цяло и девет.
Всички отправиха към Сандекър въпросителни погледи. После Кърн неуверено каза:
— Не ви разбирам, адмирале.
— Пропуснали сте да отчетете способностите на Пит и Джордино — отвърна с рязък тон Сандекър. — Няма да им бъде за първи път да спасяват от провал някоя „блестящо“ замислена от разузнаването операция.
Кърн го изгледа с недоумение, а после се обърна за помощ към Джордън, но президентът беше този, който отговори.
— Мисля, че това, което адмирал Сандекър има предвид, са няколкото случая, в които мистър Пит измъкна правителството от батака. Един от тях, в частност, се отнася лично за мен. — Президентът замълча, за да засили ефекта от казаното. — Виждате ли, именно Пит беше човекът, който спаси живота ми заедно с този на мис Смит, преди четири години в Залива.
— Спомням си. — Джордън извърна поглед от огъня. — За да го стори, той използва един стар речен параход от Мисисипи.
Ала Кърн продължи да настоява на своето. Той чувстваше, че репутацията му на най-добрия разузнавателен стратег в страната е поставена на карта.
— Повярвайте ми, господин президент. Бягството и евакуацията ще протекат според плана и без помощ от страна на НЮМА. Взели сме предвид всички възможни пропуски, всички непредвидени обстоятелства. Само някое природно бедствие би ни попречило да го изпълним успешно.
46
Не природно бедствие попречи на Манкузо, Уедърхил и Стейси да изпълнят прецизния план на Кърн. Нито пък липсата на умения и опит. Те можеха, а и от време на време им се налагаше, да отворят кой да е банков трезор в света, да избягат и от най-строго охраняваните затвори, както и да проникнат в Главното управление на КГБ в Москва или в личната резиденция на Фидел Кастро в Куба. Не съществуваше такава ключалка или охранителна алармена система, с която те не биха се справили за по-малко от десет минути. Непредсказуемостта на обучените да нападат кучета представляваше сериозна пречка, ала те вещо прилагаха множество методи, с които или умъртвяваха или укротяваха ръмжащите псета.
За съжаление, в тяхната торба с усвоени до съвършенство хитрости нямаше такива, които биха им позволили да избягат от затворнически килии без прозорци или врати, които можеха да се отворят само откъм пода, когато таванът и стените от неръждаема стомана бъдеха повдигнати с механична стрела. А след като им бяха отнети всички оръжия, владеенето на бойни изкуства се оказа безполезно срещу роботи стражи, които не изпитваха болка и чиято компютърно програмирана бързина на реакция беше по-голяма от тази на хората.