— Много добре ни е известно как се казвате и по какъв начин сте се озовали на остров Сосеки — прекъсна го Каматори. — Спестете си опитите да отричате, да разказвате как сте се заблудили или лицемерно да се извинявате със собственото си незнание. Със съжаление трябва да ви уведомя, че нахлуването ви тук с цел да отвлечете вниманието ни, не можа да постигне целта си. Останалите трима души от групата ви бяха заловени малко след като напуснаха тунела от Едо.
Всички мълчаха. Джордино изгледа мрачно Каматори, а после се обърна към Пит в очакване.
По лицето на Пит беше изписано спокойствие.
— Да ви се намира нещо за четене тук? — отегчено проговори той. — Може би справочник за местните ресторанти?
Каматори изгледа с неприкрита враждебност Пит. След близо минута мълчание, той тръгна към него и почти се надвеси над Пит.
— Обичате ли да ходите на лов за дивеч, мистър Пит? — рязко попита той.
— Не особено. Удоволствието се губи, когато жертвата не може да отговори на изстрелите.
— В такъв случай, вие се отвращавате от гледката на кръв и от смъртта?
— А нима това не важи за повечето нормални хора?
— Може би предпочитате да застанете на страната на преследвания?
— Знаете какви са американците — охотно обясни Пит. — Винаги симпатизираме на жертвите.
Каматори изгледа Пит убийствено. После сви рамене.
— Мистър Сума ви удостои с честта да ви покани на вечеря. В седем часа ще ви отведат под стража до трапезарията. В шкафа ще намерите кимона. Моля, облечете се подходящо. — После рязко се обърна и излезе от стаята.
Джордино се загледа с любопитство след него.
— Какъв беше този двусмислен разговор за лов?
Пит затвори очи, като се готвеше да подремне.
— Мисля, че той възнамерява да ни преследва като зайци, докато ни хване и ни отреже главите.
Трапезарията беше от онези, които все още съществуват в повечето великолепни европейски замъци и в които се устройват приеми за кралски особи и знаменити гости. Тя беше огромна, с разгънат, укрепен с тежки греди таван, висок дванадесет метра. Подът беше покрит с килим от бамбук, в който беше втъкана червена коприна, а стените бяха облицовани с излъскано до блясък палисандрово дърво.
По стените, на равни разстояния една от друга, сякаш в хармония помежду им, бяха окачени оригинали на картини от японски майстори. Стаята беше осветена изцяло със свещи, поставени в хартиени фенери.
Лорън никога не беше виждала нещо подобно, което би могло да се сравни с нейната красота. Тя стоеше като статуя, изпълнена с възхищение от изумителното й въздействие. Край нея мина Майк Диас. Той също спря като закован, втренчил поглед в богато украсените стени.
Единственият предмет, който се набиваше в очи и изглеждаше не на място и който определено не беше японски, представляваше дълга керамична маса, заемаща половината стая в поредица от извивки. Изглеждаше така, сякаш е била изпечена в грънчарската пещ като един цял гигантски къс. Столовете и приборите за хранене, които бяха в тон с масата, бяха разположени така, че гостите, вместо да докосват лактите си, седяха леко пред или зад съседите си по маса.
Тоши, облечена в традиционно кимоно от синя коприна, пристъпи напред и се поклони.
— Мистър Сума моли да го извините за закъснението му и след малко ще се присъедини към вас. А докато чакате, мога ли да ви приготвя нещо за пиене?
— Говорите английски много добре — похвали я Лорън.
— Освен това мога да разговарям на френски, испански, немски и руски — каза Тоши със сведени очи, като че ли й беше неудобно да изтъква знанията си.
Лорън беше облякла едно от няколкото кимона, които откри в шкафа на вилата, където се намираше под охрана. То красиво се диплеше около гъвкавото й тяло, а коприната, боядисана в тъмночервено, подсилваше лекия бронзов загар, останал от летния й тен. Тя се усмихна топло на Тоши и каза:
— Завиждам ви. Аз едва мога да си поръчам храна на френски.
— Така значи, най-сетне ще се срещнем с великата жълта заплаха — промърмори Диас. Той не беше в настроение да се държи учтиво и правеше всичко възможно, за да бъде груб. В знак на своето непокорство той беше отказал предложеното му облекло в японски стил и беше останал с измачканите рибарски дрехи, с които го бяха отвлекли. — Може би сега ще открием в какъв безумен заговор сме въвлечени тук.