Като продължаваше да се преструва така, сякаш от играта му зависеше дали ще получи наградата на Националната филмова академия, Пит се затътри тромаво през лабиринт от коридори, докато най-сетне Макгун го набута в един асансьор.
Роботът натисна с металния си пръст бутона за етажа и асансьорът безшумно пое надолу, макар и не толкова тихо, колкото този в главната квартира на Федералното ведомство.
Много лошо, че МЕР не разполагаше с информация за асансьор, който се спуска от повърхността на острова към подземния център, мислеше си Пит, докато слизаха надолу. Шансовете за успех на едно проникване през селището за отдих щяха да бъдат по-големи. След малко вратата се отвори и Макгун избута Пит в ярко осветен коридор.
— Четвъртата врата вляво. Отворете я и влезте.
Вратата като всички останали плоски повърхности в подземното съоръжение беше боядисана в бяло. Малък червен кръст беше единственото указание, че това е център за медицинско обслужване. Вратата нямаше дръжка, а само един бутон, монтиран в рамката. Пит го натисна и тя безшумно се плъзна встрани. Като накуцваше, той влезе вътре. Привлекателна млада жена в униформата на медицинска сестра вдигна поглед от бюрото и го изгледа със сериозните си кафяви очи. Тя му заговори на японски, но Пит неразбиращо повдигна рамене.
— Съжалявам — каза той. — Говоря само английски.
Без да каже дума, тя стана, прекоси стаята с шест празни легла и изчезна в някакъв кабинет. След няколко секунди оттам излезе усмихнат млад японец, облечен с джинси и поло под стандартната бяла престилка, с висящ на врата стетоскоп, следван по петите от сестрата.
— Мистър Пит, мистър Дърк Пит? — попита той с акцент, присъщ на хората от Западното крайбрежие.
— Да.
— Уведомиха ме, че ще дойдете. Джош Ногами. За мен е истинска чест. Аз съм верен ваш поклонник, откакто вдигнахте „Титаник“ от дъното на океана. Всъщност заради вас се захванах с леководолазен спорт.
— Удоволствието е мое — заяви почти стеснително Пит. — Изглежда, не сте местен.
— Роден и израснал в Сан Франциско под сянката на Бей Бридж. Вие откъде сте?
— Аз израснах в Нюпорт Бийч, Калифорния.
— Нима? Стажът ми премина в болницата „Сейнт Пол“ в Санта Ана. Отскачах да карам сърф в Нюпорт при всяка възможност.
— Озовал сте се доста далеч от родните води.
— Вие също, мистър Пит.
— Може би Сума ви е направил предложение, на което не сте могъл да устоите?
Усмивката охладня.
— Започнах работа при него, без да ме е купувал.
— Вярвате ли в това, което прави той?
— Сто процента.
— Извинете, че ви казвам това, но сигурно сте подведен.
— Не подведен, мистър Пит. Японец. Аз съм японец и вярвам в превъзходството на нашата мисловност и естетика над разлагащото се общество, в което Америка се е превърнала.
Пит не беше в настроение да се впуска в друг философски спор за начина на живот. Той посочи към коляното си.
— Ще имам нужда от него утре. Сигурно съм го навехнал. Можете ли да облекчите достатъчно болката, така че да си служа с него.
— Моля, вдигнете крачола на панталоните си.
Пит се подчини, като правеше съответните гримаси и рязко издишаше, за да симулира болка, докато докторът опипваше коляното.
— Не изглежда подуто или натъртено. Няма показания за скъсано сухожилие.
— Адски ме боли, обаче. Не мога да го свивам.
— Да не би да сте се наранили, когато самолетът ви се разби в селището за отдих на мистър Сума?
— Тук новините се разнасят бързо.
— Със системата за предаване на съобщения, която роботите са си изградили, биха се гордели дори затворниците от „Сан Куентин“. След като разбрах за вашето пристигане, аз се качих догоре и разгледах останките от самолета ви. Мистър Сума не беше никак доволен, че сте избили скъпоценните му шарани, които струват над четиристотин хиляди йени.
— В такъв случай знаете, че аз ще бъда първата жертва в касапницата утре.
Усмивката напусна лицето на Ногами и очите му помръкнаха.
— Въпреки че изпълнявам заповедите на мистър Сума, искам да поясня, че не одобрявам смъртоносните ловни игри на Каматори.
— Ще дадете ли някакъв съвет на един смъртник?
Ногами махна с ръка към стаята.
— Стените имат повече очи и уши, отколкото публиката в театрален салон. Ако се осмеля да застана на ваша страна, ще ме принудят утре да се присъединя към вас. Не, благодаря, мистър Пит. Тъжно ми е, че сте изпаднал в такова тежко положение, но не бива да вините никой друг, освен самия себе си, че сте нагазили в опасни води.