— Все пак ще видите какво можете да направите за коляното ми.
— Като лекар ще сторя всичко възможно да облекча болката ви. Освен това имам заповед от Каматори да се погрижа да бъдете в добра форма за преследването утре.
Ногами инжектира коляното на Пит с някакво лекарство с трудно произносимо име, което трябваше да намали болката и го превърза с еластичен бинт. После му подаде шишенце с таблетки.
— На всеки четири часа вземайте по две. Внимавайте да не превишите дозата, защото ще се чувствате отпаднал и ще се превърнете в лесна плячка за Каматори.
Пит беше наблюдавал внимателно как сестрата влезе в малко складово помещение, откъдето излезе с бинта и таблетките.
— Ще ми позволите ли да се възползвам от едно от незаетите легла, за да си почина малко. Тези японски рогозки за спане не са за моите кокали.
— Нямам нищо против. Ще уведомя вашия робот пазач, че ще ви оставя под наблюдение тук за един-два часа. — Ногами го изгледа втренчено. — Не си и помисляйте за бягство. Тук няма никакви прозорци или резервни изходи и роботите ще ги спипат, преди да сте направили и две крачки към асансьора.
— Не се безпокойте — заяви Пит, като се усмихваше дружелюбно. — Имам намерение да запазя всичките си сили за утрешния купон.
Ногами кимна.
— Настанете се на първото легло. Неговият матрак е най-мек. Самият аз също го използвам. Единственият порок на Запада, от който все още не съм се отказал. И аз не мога да понасям тези проклети татами.
— Банята?
— През складовото помещение и после наляво.
Пит разтърси ръката на лекаря.
— Благодаря ви, доктор Ногами. Жалко, че гледаме на нещата по различен начин.
След като Ногами се върна в кабинета си, а сестрата отново се настани зад бюрото с гръб към него, Пит се запъти с накуцване към банята, ала само отвори и затвори вратата без да влезе, като вдигна необходимия шум, за да не предизвика съмнението им. Сестрата, която попълваше някакви документи, не се обърна, за да проследи действията му през вратата на складовото помещение.
Пит започна безшумно да претърсва чекмеджетата и лавиците с медикаменти и лекарства, докато най-сетне откри кутия с найлонови пликове, с прикрепени към тях тънки тръбички, които завършваха с игли за спринцовки. На пликовете пишеше „CPDA-1 червени кръвни телца с антикоагулиращ разтвор“. Той измъкна един плик от кутията и го напъха под ризата си. Пликът дори не я изду.
В един от ъглите на помещението имаше подвижен апарат за рентгенови снимки. Той постоя за миг втренчил поглед в него, а в главата му започна да назрява идея. Като използва ноктите си, Пит свали пластмасовата фирмена табелка и с нейна помощ отвинти задния капак. Той бързо счупи съединителните клеми, предназначени за две шестволтови акумулаторни батерии от сухи клетки и като извади едната, напъха я отпред в панталоните си. После изтръгна част от електрическите проводници, без да вдига излишен подозрителен шум и ги уви около кръста си.
Най-сетне Пит тихо влезе в банята и след като я използва, пусна водата в тоалетната чиния.
Сестрата дори не погледна към него, когато той се отпусна на леглото. В кабинета си Ногами изглаждаше погълнат от телефонния разговор, който тихо водеше.
Успокоен, Пит се загледа в белия таван. Според представите на Джордън и Кърн това, което беше намислил, не би могло да се нарече страхотен план, но той беше всичко, с което разполагаше и Пит имаше намерение да се възползва от него докрай.
49
Моро Каматори не само изглеждаше зъл, той беше зъл. Втренченият поглед на очите му неизменно оставаше мрачен, злостен и изпълнен с жестокост, а в редките случаи, когато тесните му устни се разтягаха в усмивка, под тях лъсваха два реда зъби, по които имаше повече злато, отколкото в компстънската златна жила.
Дори в този ранен час — в пет часа небето все още беше тъмно — около него витаеше дух на изтънчена надменност. Той беше безупречно облечен с хакама, торбести панталони, които много приличаха на прихваната в средата пола и катагину, извезан със сърма копринен ловен елек, характерен за периода Едо. На краката си беше обул само сандали.