Пит, от друга страна, изглеждаше като изваден от торбата на някой просяк, ровещ из боклукчийските кофи за стари дрехи. Той беше надянал само една тениска и шорти, срязани от долната част на летателния му костюм. Краката му бяха обути в бели хавлиени чорапи.
След като беше разбуден и отведен в личния кабинет на Каматори, той стоеше треперещ от студ в неотоплената стая и внимателно разглеждаше стените, по които бяха наредени древни оръжия от всички исторически епохи, събрани от цял свят. В средата на стаята застинали като войници при команда „мирно“, се извисяваха бойни доспехи от Европа и Япония. При вида на ловните трофеи, разположени прилежно между стотиците мечове, копия, лъкове и пушки, в стомаха на Пит се надигна вълна от отвращение.
Той преброи тридесет окачени по стените глави на злочестите жертви на Каматори, които бяха вперили в пространството невиждащите погледи на широко отворените си стъклени очи. Повечето бяха азиатци, но имаше четири с европейски черти. Кръвта му се смрази, когато между тях разпозна главата на Джим Ханамура.
— Заповядайте, мистър Пит, пийнете чаша кафе — покани го Каматори, като даде знак на Пит да седне на една възглавничка, разположена до ниска маса. — Ще си поговорим няколко минути преди…
— Къде са останалите? — прекъсна го Пит.
Каматори го изгледа студено.
— Настанени са наблизо, в една малка зала, където ще наблюдават лова на видеоекран.
— Като зрители, които гледат порнографски филм в малките часове.
— Може би последният участник в лова ще се поучи от грешките на онези, които са загинали преди него.
— Или пък ще затворят очи и ще пропуснат спектакъла.
Каматори седеше съвсем неподвижен, а в ъгълчетата на устните му играеше едва доловима усмивка.
— Това не е експеримент. Процедурата е отработена до съвършенство в резултат на опита, който имам. Жертвите чакат да дойде техния ред оковани в столове и ако се наложи, очите им се държат отворени със самозалепваща лента. Ще имат отлична възможност да наблюдават вашата кончина.
— Надявам се, ще изпращате хонорарите за всяко повторно излъчване на семейството ми — заяви Пит, привидно загледан в окачените по стените глави, като се стараеше да не обръща внимание на отвратителните експонати, а да се съсредоточи върху стойката с мечове.
— Много добре успявате да си придадете вид на смелчага — отбеляза Каматори. — Не бих и очаквал друго от човек с вашата слава.
— Кой е следващият? — рязко попита Пит.
Касапинът повдигна рамене.
— Вашият приятел, мистър Джордино или може би жената агент. Да, мисля, че убийството й ще разяри до краен предел останалите и ще ги накара да станат по-опасна плячка.
Пит се обърна.
— А ако не успеете да хванете някой от нас?
— Островът е малък. Никой не е успявал да ми се изплъзне за повече от осем часа.
— И не можем да очакваме пощада от вас.
— Никаква — каза Каматори и злостната му усмивка стана по-широка. — Това не е детинска игра на криеница, в която има победители и победени. Ще умрете бързо и леко. Обещавам ви.
Пит втренчи поглед в очите на самурая.
— Не е игра ли? Струва ми се, че ще трябва да се правя на Сангър Рейнсфорд срещу вас, в ролята на генерал Заров.
Каматори присви очи.
— Тези имена не са ми познати.
— Не сте ли чели „Най-опасната игра“ от Ричард Конъл? Това е класически разказ за един човек, който се развлича с преследване на ближните си.
— Нямам желание да осквернявам ума си с четене на западна литература.
— Радвам се да го чуя — каза Пит, като на ум отбеляза леко нарастване на шансовете си да остане жив.
Каматори посочи към вратата.
— Време е.
Пит продължи да упорства.
— Все още не сте обяснили правилата на играта.
— Няма правила, мистър Пит. Ще проявя великодушие и ще ви дам един час преднина. След това ще тръгна подире ви въоръжен само с моя меч, родово оръжие, което се предава в семейството ми от няколко поколения и е проляло много вража кръв.
— Вашите предци самураи много биха се гордели с техния потомък, който петни честта им, като убива невъоръжени и беззащитни хора.
Каматори знаеше, че Пит нарочно го предизвиква, но не можеше да сдържи все по нарастващата си ярост към американеца, който не показваше никакви признаци на страх.
— Вратата е там — просъска той. — Ще започна преследването след един час.