Той седна върху една скала, извади найлоновата торбичка за кръв изпод колана на шортите си и я сложи на земята до краката си. После изпъна лявата си ръка и сви дланта си в юмрук, а с дясната започна да опипва, докато откри вената в плоската част на сгъвката над лакътя. Той постоя известно време неподвижен, като се опитваше да запечата в паметта си положението на вената, представяйки си я като маркуч. После взе иглата, която беше прикрепена към тръбата на торбичката и я заби под ъгъл във вената си.
Не можа да я улучи и се наложи да опита отново. Най-сетне при третия опит иглата влезе във вената. Той остана седнал и отпуснат, докато кръвта му течеше в торбичката.
Ушите му доловиха в далечината слаб кучешки вой. Това, което в момента му се стори очевидно, връхлетя върху него с шеметна сила. Той не можеше да повярва, че беше подценил Каматори. Не допускаше, не беше се досетил, че по петите му ще тръгнат кучета от плът и кръв. До този момент сляпо беше вярвал, че неговият преследвач ще използва електронни прибори или роботи, за да открие жертвата си. Вече си представяше злорадото изражение по лицето на самурая главорез, когато откриеше Пит, приклещен от настървеното куче.
С невероятно търпение Пит седеше и чакаше кръвта му да напълни найлоновата торбичка, като се вслушваше в приближаващия кучешки лай. Кучето тичаше неотклонно по следите му и беше на по-малко от двеста метра от него, когато количеството на кръвта достигна 450 милилитра и Пит измъкна иглата от ръката си. Той бързо напъха пълната с кръв торбичка под купчина камъни, като я прикри с тресчици и опадали листа.
Обзети от страх и изпаднали в паника, повечето от хората, които Каматори беше обезглавил, напразно се бяха опитвали да се изплъзнат от преследващото ги куче, докато паднат от изтощение и бъдат заловени. Единствено по-смелите бяха спирали и опитвали да се преборят с него с помощта на подръчно оръжие, в повечето случаи някоя дебела тояга. Все още неподозиращ изненадата, която го очакваше, Пит отиде още по-далеч от тях. Той си намери дълъг и дебел клон от дърво, ала също така се въоръжи и с два тежки камъка. Най-сетне, като последна стъпка в отбраната си, той метна оскъдните си оръжия върху една скала и след това сам се качи на нея.
Краката му едва се бяха отделили от земята, когато лаещото псе се стрелна през дърветата и изскочи до самия ръб на урвата.
Пит се взря в него онемял от удивление. По тялото на кучето преследвач нямаше никаква козина. То сигурно беше най-странният и отвратителен робот, който Пит някога беше виждал.
Японските инженери, работещи в лабораториите за роботи на Хидеки Сума, бяха надминали себе си. Опашката, вирната във въздуха, играеше ролята на антена, а краката му, чиито краища бяха огънати под ъгъл от деветдесет градуса, за да се осигури по-добро сцепление със земята, се въртяха като спиците на колело. Тялото му представляваше сложна система от електронни компоненти, групирани около ултразвуков датчик за определяне на разстояния. То представляваше върхово постижение в областта на машините за проследяване, способно да надушва човешка миризма, да реагира на топлинно излъчване и пот, а също и да заобикаля или прескача препятствия с бързина, която не отстъпва на бързината на доберман пинчер.
Единствената прилика между робота преследвач и някое истинско куче, която Пит откри след като напрегна въображението си и пренебрегна записания на магнетофонна лента лай, бяха страховитите челюсти, които се движеха кръгообразно вместо да захапват. Пит замахна с клона към металната муцуна, ала единственият резултат беше, че кучето робот го изтръгна от ръката му и го раздроби на тресчици, които се разхвърчаха наоколо.
Беше цяло чудо, че след срещата с това страшилище от жертвите на Каматори бяха останали здрави крайници, които да бъдат окачени по стените, помисли си Пит. Но кучето робот не направи никакъв опит да го приближи и да се нахвърли върху него. То се покатери на известна височина по скалата, върху която беше застанал Пит и остана там, а през това време миниатюрната му видеокамера запечатваше движенията на Пит и неговото местонахождение. Пит разбра, че неговото предназначение беше да открие набелязаната жертва и да я притисне натясно, така че Каматори да успее да се приближи и да извърши ритуалното убийство.