Пит вдигна един от камъните над главата си и го метна. Кучето робот се оказа твърде пъргаво. То с лекота отскочи надясно, а камъкът профуча край него и падна на земята.
Пит вдигна другия камък, единственото оръжие, което му беше останало и се престори, че се кани да го хвърли, но спря по средата на замаха и видя как кучето отново отскочи надясно. После като някой артилерист той направи необходимата корекция и го метна. Моментът беше точно избран и камъкът попадна в целта. Кучето, което явно беше програмирано да отскача само надясно, когато го нападат, подскочи и се озова право под падащия камък.
Не се чу лай, нито вой. Нямаше искри, нито пращене, дължащо се на окъсени електрически вериги. Вместо да се строполи на земята, механичното куче, чиято компютърна и наблюдателна система бяха разбити, просто се отпусна неподвижно върху своите крака спици. На Пит почти му дожаля за него, докато бавно се свличаше надолу като някоя механична играчка с изтощени батерии — но не много. Той слезе от скалата и срита робота в електронния корем, като го катурна на една страна. Пит се увери, че видеокамерата не работи, а после измъкна покритата с изгнили трески и листа торбичка кръв от скривалището й.
Той искрено се надяваше, че загубата на кръвта, която беше източил от вената си, не е отслабила организма му. За това, което му предстоеше, щеше да има нужда от всяка своя частица сила.
Каматори започна да изпитва безпокойство, когато образът на миниатюрния телевизионен монитор, прикрепен към китката му, внезапно изчезна. Последните данни от датчика на робота куче показваха, че Пит се намира на около сто седемдесет и пет метра в югоизточна посока, близо до скалните вериги край брега. Той се изненада, че Пит беше допуснал да го поставят натясно още в самото начало на преследването. Каматори забърза нататък, като първата му мисъл беше, че системата е отказала поради повреда в електрониката. Докато тичаше към мястото, където за последен път беше засечена жертвата му, в съзнанието му бавно започна да се промъква мисълта, че вероятно самият Пит беше причина за възникналия проблем.
Това никога не се беше случвало с предишните му жертви. Нито една от тях не беше опитвала да се пребори с робота или да му причини някаква повреда. Каматори реши, че ако Пит беше успял да стори това, което другите не можаха, то трябва много да внимава, когато приближава към мястото. Решил, че не е нужно да бърза, той забави крачка. Разполагаше с достатъчно време, за да си го позволи.
Изминаха почти двадесет минути, преди да прекоси разстоянието, което го делеше от жертвата му и да се озове на малката просека между скалите. С труд успя да различи между храсталаците фигурата на робота куче. Когато го видя да лежи на една страна, той започна да се бои, че се е случило най-лошото.
Без да напуска прикритието на дърветата, той направи широк завой около откритата от всички страни купчина камъни. Каматори предпазливо започна да се промъква към кучето, което лежеше неподвижно и притихнало. Той изтегли меча и го вдигна високо над главата си, хванал дръжката с две ръце.
Свикнал да използва киаи, движещата сила, с чиято помощ стигаше до състояние на бойно настървение и твърда решимост да победи противника си, Каматори пое дълбоко дъх, нададе смразяващ кръвта вик и скочи, като се надяваше да се стовари върху омразния си враг точно в момента, когато Пит издишаше.
Но Пит го нямаше.
Малката просека изглеждаше така, сякаш на нея се беше разиграло масово клане. Роботът куче и скалите бяха опръскани с кръв, по склона на урвата се стичаха малки кървави ручейчета. Той разгледа внимателно земята. Отпечатъците от стъпките на Пит бяха дълбоки и пръснати хаотично наоколо, ала липсваше кървава следа, която да води извън просеката. Той погледна надолу към морето и скалистото подножие на урвата и видя едно изтръгнато от корените дърво, което вълните изтласкваха навън, само за да го повлекат отново навътре и после пак да го стоварят върху канарите. Той огледа неравната дупка и изтръгнатите корени до самия край на склона.
В продължение на няколко минути той изучава обстановката, като местеше поглед от стърчащите корени на дървото към камъка, който лежеше до робота куче. Роботът не беше програмиран да убива, а само да преследва и да открива къде се намира жертвата. Пит сигурно беше спрял, за да се бие с него и беше повредил преследвача си, като при това случайно беше променил зададената в компютъра му програма, в резултат на което роботът се беше превърнал в безмилостен убиец.