След това се беше хвърлил в нападение, разкъсвайки жестоко плътта на Пит. Тъй като не е могъл да избяга, нито да овладее обзелия го страх, Пит сигурно беше опитал да се спаси, като се покатери на дървото. Но дървото не беше издържало тежестта му и заедно с него се беше сгромолясало долу върху скалите. Тялото на Пит не се виждаше, но никой не би могъл да оцелее при такова падане. Той сигурно беше завлечен навътре от някоя вълна или довършен от акулите, привлечени от миризмата на окървавеното тяло.
Сляпа ярост обзе Каматори. Той вдигна механичното куче и го хвърли в урвата. Пит беше успял да го победи. Главата на авантюриста нямаше да бъде монтирана върху стената редом с останалите зловещи трофеи. Самураят касапин изпитваше срам, че някой беше съумял да го надхитри. Никой до този момент не беше успял да избегне меча му.
Той щеше да си отмъсти на останалите американски заложници. Реши, че следващата му жертва ще бъде Стейси и изпита удоволствие при мисълта за ужаса, който щеше да се изпише по лицата на Джордино, Уедърхил и Манкузо, които щяха да наблюдават на цветния екран как я съсича на парчета.
Обладан от радостна възбуда, той вдигна меча пред очите си. Току-що изгрялото слънце хвърляше златисти отблясъци по острието му. Каматори го размаха в кръг над главата си и с плавно мълниеносно движение го прибра в ножницата.
Все още разгневен и разочарован, че не е успял да се справи с човека, когото искаше на всяка цена да убие, той се отправи обратно през каменистата местност към курортното селище, наслаждавайки се на мисълта за предстоящото преследване.
50
В късния следобед президентът стоеше върху зелената трева на „Кънтри клуб“ за конгресмени, увлечен в игра на голф.
— Сигурен си в това? Не може да има грешка?
Джордън кимна. Той седеше в количката за голф и наблюдаваше президента, който внимателно изучаваше окосената част на игрището, която започваше от началната площадка на четиринадесетия тур.
— Лошата новина се потвърждава и от факта, че групата вече просрочва с четири часа графика за връзка.
Президентът пое стика с желязна глава номер пет, подаден му от момчето, което обслужваше игрището и се намираше във втората количка за голф, заедно с един агент от Тайните служби.
— Възможно ли е да са били убити?
— Единствената ни информация от британския агент, който се намира в центъра „Дракон“, гласи, че са били заловени малко след като са излезли от подводния тунел, който води към командния център.
— Каква е причината за техния провал?
— Не взехме под внимание армията от роботи на Сума, на които е поверена охраната. Без необходимите средства да внедрим разузнавачи в Япония, ние нямахме представа за техния напредък в роботиката. Технологията им за разработка на механични системи с човешки разум, зрение и свръхбързи реакции беше изненада за нас.
Президентът се приготви за удар, замахна и изпрати топката в края на затревения участък. После погледна към Джордън. Трудно му беше да възприеме идеята за охранителни машини.
— Истински роботи, които вървят и говорят?
— Да, сър, напълно автоматизирани, извънредно подвижни и въоръжени до зъби.
— Каза, че твоите хора могат да сторят невъзможното.
— Няма по-добри от тях в това, с което се занимават. До този момент не съществуваше абсолютно непреодолима система за охрана. Но огромната технологична база на Сума е създала такава. Нашите хора са били изправени пред компютризиран интелект, с когото не са били обучавани да се справят. Нито един оперативен агент в света няма нужната подготовка да се справи с него.
Президентът се настани зад волана на количката за голф и натисна педала на газта.
— Има ли надежда за провеждането на спасителна операция, за да измъкнем хората ти?
Джордън се поколеба, преди да продължи и за момент настъпи мълчание.
— Съмнявам се. Имаме причина да смятаме, че Сума възнамерява да ги убие.
Президентът почувства как го обхваща съжаление към Джордън. За него загубата на почти цяла група от МЕР сигурно беше горчив хап, който трябваше да преглътне. Нито една операция в историята на националната сигурност не беше преследвана от такъв невероятно лош късмет.