С просто натискане на бутоните върху пулта за управление Инграм можеше да разположи Голямата птица над кой да е обект на земята и да насочи мощните й камери и датчици така, че да прочете ситните букви на вестник, който лежи върху пейка в някой парк, да разгледа разположението на всеки подземен ракетен комплекс или да види какво вечеря екипажът на някоя подводница, спотайваща се под плаваща ледена маса.
Тази вечер той анализираше кадрите, които показваха морето край бреговете на остров Сосеки. След като откри ракетните установки, скрити в залесената с дървета околност на почивното селище, той съсредоточи усилията си върху откриване и определяне на местоположението на подводните датчици, разположени от групата за охрана на Сума, за засичане на подводници и защита срещу таен десант.
След близо час очите му забелязаха малък предмет, който лежеше на дъното на океана, на тридесет и шест километра в посока североизток и на дълбочина триста и двадесет метра. Той изпрати съобщение на компютъра, че се нуждае от увеличен образ на района около предмета. Компютърът, на свой ред, зададе координатите и заповяда на датчиците на сателита да фокусират камерите върху него.
След получаването на сигнала и автоматичното насочване, сателитът изпрати увеличения образ към приемник, разположен на един от тихоокеанските острови, който го препрати на компютъра на Инграм във Форт Мийд. Там образът беше обработен и подаден на екрана.
Инграм стана и приближи към него, като се взираше през очилата си за четене. После отново седна на стола си и набра телефонния номер на заместник-директора, отговарящ за полевите операции, който в момента беше попаднал в улично задръстване в отвратително натовареното движение във Вашингтон, на път към къщи.
— Мийкър — долетя отегчен глас от клетъчния телефон.
— Аз съм, Инграм, шефе.
— Не се ли изморяваш по цяла нощ да надничаш в най-ужасните тайни на света? Защо не се прибереш в къщи и не ощастливиш жена си?
— Признавам, че няма нищо по-хубаво от секса, но за мен взирането в тези невероятни снимки почти по нищо не му отстъпва.
Къртис Мийкър въздъхна облекчено, когато движението възобнови и успя да хване светофара на последното кръстовище, преди да завие по улицата, на която живееше.
— Какво видя? — попита той.
— Един самолет в морето край остров Сосеки.
— Какъв модел?
— Прилича на B-29 от Втората световна война, или поне на това, което е останало от него. Изглежда силно повреден, но иначе е в доста добро състояние, след като е престоял на морското дъно петдесет години.
— Някакви подробности?
— Ясно се виждат номерата и буквите отстрани на фюзелажа и по опашката. Освен това различавам малка фигура на носа, под пилотската кабина.
— Опиши я.
— Имайте предвид, че изображението не е идеално, още повече, че гледаме през четиристотин метра вода. Бих казал обаче, че прилича на дявол с вила.
— Вижда ли се някакъв надпис?
— Доста неясен — отвърна Инграм. — Втората и трета дума са покрити с подводна растителност. — Той замълча и даде на компютъра команда да увеличи още изображение. — Първата прилича на „Демоните“.
— Доста далече от обичайния маршрут на Двадесети военновъздушен по време на войната — каза Мийкър.
— Мислите ли, че представлява някакъв интерес?
Мийкър поклати безмълвно глава, докато завиваше по алеята, която водеше към дома му.
— Вероятно някой самолет, които е изчезнал, след като се е отклонил от курса си и се е разбил, също като „Лейди Би Гуд“ в пясъците на Сахара. Все пак по-добре да проверим и ако има все още живи родственици на членовете на екипажа, да ги уведомим къде е гробът им.
Инграм остави слушалката, взря се в образа на разбития стар самолет, погребан на морското дъно и се улови, че се пита как ли се е озовал там.
51
Нямаше нужда да използват самозалепваща лента, за да държат очите им отворени. Обзети от страх, Стейси, Манкузо и Уедърхил бяха наблюдавали като хипнотизирани екрана, докато изображението потъмня по време на борбата на Пит с робота куче. А след това, когато Каматори със сатанинска жестокост насочи друга камера към подгизналата от кръв земя, те бяха завладени от скръб и ужас.