Стейси се обърна, сигурна, че очите й я лъжат.
На прага стоеше Дърк Пит, облегнат небрежно на рамката на вратата и вперил поглед в Каматори. Ръцете му стискаха дръжката на дълга сабя, чийто връх беше забит в излъскания под. В тъмнозелените му очи се четеше решителност, по грубоватото му лице играеше изпълнена с очакване усмивка.
— Съжалявам, че се забавих, ала трябваше да дам урок по послушание на едно куче.
52
Никой не мръдна, никой не проговори. Роботите стояха неподвижни, в очакване на команда от Каматори, тъй като процесорите им за обработка на данни не бяха напълно програмирани да реагират на внезапната поява на Пит. Но самураят показваше първите признаци на шок при вида на Пит, който стоеше там жив и невредим. Устните му се разтвориха, очите му се разшириха, а после странните черти на лицето му бавно се изкривиха от наченките на престорена усмивка.
— Ти не си загинал — каза той, докато съзнанието му се опитваше да се изтръгне от пелената на изненадата, а лицето му потъмня като буреносен облак. — Престорил си се на мъртъв и все пак кръвта…
— Взех на заем едно-друго от болницата ви — с нехаен вид обясни Пит, — и сам си пуснах малко кръв.
— Но ти не би могъл да отидеш никъде освен в прибоя или върху скалите в подножието на урвата. И дори да беше преживял падането във водата, ужасните подмолни течения щяха да те отнесат. Не би могъл да оцелееш.
— Използвах дървото, което видя да се носи в прибоя, за да поеме удара при падането ми във водата. После се оставих на течението, докато то ме изхвърли на стотина метра от брега. След като се носих известно време във водата, възползвах се от прилива, доплувах до един малък залив и се изкатерих по скалната верига под селището.
Изненадата в очите на Каматори отстъпи място на неприкрито любопитство.
— А охраняваната зона, как успя да се промъкнеш през веригата от роботи пазачи?
— Образно казано, нокаутирах ги.
— Не може да бъде. — Каматори поклати глава. — Те разполагат с превъзходни системи за засичане. Програмирани са така, че да не позволят преминаването на неканени гости.
— И още как! — Пит повдигна сабята, заби върха й в излъскания до блясък дървен под и я пусна, като я остави да се поклаща. Той измъкна изпод мишницата си малкия предмет и всички видяха, че това е чорап, в който беше увито нещо. После се промъкна незабелязано зад гърба на единия от роботите. Преди роботът да успее да се обърне, Пит притисна предмета в чорапа към пластмасовия кожух в средата на компютризираното му тяло. Роботът пазач веднага застина неподвижен.
Каматори, който твърде късно беше разбрал какво прави Пит, изкрещя:
— Застреляй го!
Но Пит се беше навел под цевта на автоматичната пушка на втория робот и допря странния предмет до процесора му. Също като първия, и този престана да функционира.
— Как направи това? — ахна Стейси.
Пит измъкна от чорапа малка шестволтова батерия от сухи клетки, която беше свалил от подвижния апарат за рентгенови снимки и парче желязна тръба, около която бяха увити два метра меден проводник. Той протегна ръка, така че всички да видят устройството.
— С магнит. Той изтри програмите от дисковете на компютърните процесори на роботите и извади от строя интегралните им схеми.
— Това е само временно отлагане на присъдата, нищо повече — заяви Каматори. — Допуснах голяма грешка, като подцених вашата изобретателност, мистър Пит, но по този начин само сте удължил живота си с няколко минути.
— Сега поне разполагаме с оръжие — каза Уедърхил и кимна към закрепените неподвижно пушки, които роботите държаха.
Въпреки обрата на събитията Каматори не можа да скрие тържествуващия израз, който се изписа по лицето му. Той отново беше възвърнал самообладанието си. Почти свръхестественото възкресение на Пит беше напразно.
— Пушките са здраво отлети в подвижните ръце на роботите. Ще ви трябва ъглошлайф, за да ги измъкнете. Вие сте все така безпомощни както досега.
— Е, значи твоето положение по нищо не се различава от нашето, след като изключих захранването на телохранителите ти — каза Пит и подхвърли магнита на Стейси.
— Аз имам моя катана. — Каматори вдигна ръка и докосна дръжката на своя родов японски меч, който се намираше в ножницата, стърчаща иззад гърба му. Шестдесет и един сантиметровото острие беше изковано от еластичен магнетит и снабдено с режещ ръб от твърда стомана. — А освен това нося вакизаши. — Той измъкна от канията, затъкната в платнения му пояс, нож с острие дълго двадесет и четири сантиметра и отново го прибра в нея.