На страната на Каматори обаче бяха опитът и непрестанните упражнения с меча. Пит беше позагубил уменията си, но пък беше с десет години по-млад от майстора на кенджуцу и като се изключеше загубата на кръв, беше в отлична физическа форма.
Стейси и останалите наблюдаваха като омагьосани вълнуващата демонстрация на отскоци, падове и вихрени атаки, докато остриетата проблясваха на светлината на лампите и дрънчаха, когато ръбовете им влезеха в съприкосновение. От време на време Каматори спираше атаките си и отстъпваше, като променяше положението си така, че да застане между Стейси, Манкузо и Уедърхил, за да й попречи да ги освободи, както и за да е сигурен, че тя няма да се опита да го нападне отзад или отстрани. После изругаваше гръмогласно на японски и подновяваше яростната си атака срещу омразния американец.
Пит продължаваше упорито да се брани, нанасяше удари напред, когато му се отдадеше възможност, отбиваше мощните удари на Каматори и се изплъзваше от невероятно жестоките атаки. Той се опита да осигури възможност на Стейси да се измъкне, ала противникът му беше твърде проницателен и осуетяваше всички негови опити. При все че Стейси майсторски владееше джудо, Каматори щеше да я съсече, преди да се е приближила и на два метра към него.
Пит се сражаваше безмълвно и упорито, докато Каматори се хвърляше яростно напред и надаваше вик при всеки замах, като принуждаваше Пит бавно да отстъпва към насрещния край на стаята. Японецът едва доловимо се усмихна, когато един от жестоките му удари одраска ръката, с която Пит държеше сабята и остави след себе си тънка кървава резка.
Мощните атаки на Каматори принуждаваха Пит постоянно да се отбранява, като отблъсква ударите, целящи да го съсекат. Каматори постоянно променяше мястото си и се опитваше да се сражава в кръг.
За Пит не беше трудно да разгадае неговия замисъл, ето защо неотклонно отстъпваше стъпка по стъпка, а после изведнъж тръгваше в атака, като разчиташе, че умелото боравене с острието на сабята и неговия овладян стил на фехтуване ще му помогнат да оцелее, както и да осуети тактиката на Каматори.
Един от ударите му улучи Каматори в долната част на ръката, но не забави нито за миг майстора на кенджуцу. Потънал в киаи, нанасящ удари, когато си мислеше, че Пит е издишал, той не усещаше болка, нито даде с нещо да се разбере, че е почувствал как острието на сабята на Пит е пронизало плътта му. Той отскачаше и неумолимо настъпваше срещу Пит, а катана, с който светкавично нанасяше къси мощни удари от горе надолу, приличаше на размазано стоманено петно с неясни очертания.
Пит започна да се изморява и ръката му натежа като олово, също като на някой претендент за титла в четиринадесетия рунд на боксов мач след изтощителна борба на малка дистанция. Дишането му се учести. Чувстваше как сърцето му започва да бие по-бързо.
Старата сабя също показваше признаци на износване. Нейното острие не можеше да се мери с висококачествената стомана на японския катана. На петдесетина места по потъмнелия от старост метал имаше дълбоки резки и Пит си даваше сметка, че беше достатъчен само един силен удар по плоската му страна, за да го строши на две.
За негово удивление Каматори не показваше признаци на умора. В изцъклените му очи се четеше жажда за кръв, а силата, с която нанасяше ударите, беше все същата както в началото на двубоя. Беше въпрос само на една или две минути, преди окончателно да омаломощи Пит и да сложи край на живота му, като го съсече със славния японски меч.
Пит отскочи назад, за да си поеме дъх и да прецени положението, когато Каматори поспря за миг и проследи движенията на Стейси с ъгълчето на окото си. Тя стоеше подозрително спокойна, с ръце зад гърба. Японецът подуши нещо и тръгна към нея, но Пит отново настъпи, отпусна се на коляно и замахна напред, като нанесе светкавичен удар, който попадна в катана. Върхът на сабята му се плъзна по дръжката на меча и засегна кокалчетата на ръката на Каматори.
Пит внезапно промени тактиката си и настъпи напред, видял възможност, на която досега не беше обърнал внимание. За разлика от по-късата дръжка на старата сабя за дуелиране, чийто предпазител прикриваше цялата ръка, мечът на Каматори имаше само един малък, кръгъл предпазител в основата на по-дългата дръжка. Пит започна старателно да прицелва ударите си, като използваше отсечени кръгови движения на китката си. При един от скоковете си напред той се престори, че иска да нанесе удар в корема на противника си, а после рязко отклони сабята си наляво и улучи ръката на Каматори в момента, когато той яростно замахваше, като разряза пръстите му почти до кокал.