За негово учудване Каматори просто изруга на японски и отново нападна. При всеки замах на меча му наоколо се разхвърчаваха капчици кръв. Дори и да беше почувствал дълбоко в себе си смразяващия дъх на поражението, той с нищо не го показваше. Потопен в киаи, безчувствен към болката и раните си, той продължаваше да се хвърля настървено напред.
В този момент някакъв стоманен предмет го улучи в дясното око и той отметна глава назад и встрани. С безпогрешна точност Стейси беше хвърлила катинара, с който бяха заключени оковите й. Пит се възползва от този неочакван обрат, отскочи напред и заби върха на сабята си в гръдния кош на своя противник, като прониза дробовете му.
За миг Каматори залитна, а после продължи да се бие като обезумял. Той настъпваше към Пит, крещейки при всеки замах, а от устата му започна да излиза кървава пяна. Но бързината и силата му бяха намалели и за Пит не беше трудно да отбива отслабналите му удари.
Следващият замах на Пит разпори десния бицепс на Каматори. Едва тогава излъсканата до блясък стомана на японския меч потрепна неуверено и се отпусна.
Пит пристъпи напред, като размахваше сабята с всичка сила и изби катана от ръката на Каматори. Мечът издрънча на земята и Стейси го грабна.
Без да сваля насочената към Каматори сабя, Пит впери поглед в него.
— Ти загуби — каза той със сдържана учтивост.
Каматори, като истински самурай, не смяташе да се признава за победен, докато все още можеше да се държи на краката си. Маската на омраза и жестокост се стопи и очите му добиха вглъбен вид.
— Поражението не прави чест на самурая — каза той. — Можеш да отрежеш един зъб на дракона, но на негово място ще поникнат нови хиляда. — После измъкна от канията дългия си нож и се нахвърли върху Пит.
Въпреки че беше изтощен и едва си поемаше дъх, Пит ловко отстъпи встрани и отби удара на ножа. Той замахна за последен път с вярната стара сабя и отсече ръката на Каматори от китката.
По лицето на Каматори се изписа смайване, смайване, дължащо се на неспособността му да повярва, после болка, а после ясното осъзнаване на факта, че за първи път в живота му неговият противник беше постигнал победа и той щеше да умре. Той стоеше вперил в Пит гневен поглед, тъмните му очи бяха изпълнени с ярост, а по пода капеше кръв от увисналата му, отрязана до китката ръка.
— Аз опозорих името на моите предци. Моля те да ми позволиш да умра достойно, като си направя сепуку.
Пит присви очи, изпълнен с любопитство. Той погледна към Манкузо.
— Сепуку?
— Общоприетият и по-изискан термин за онова, което ние грубо наричаме харакири и в буквален превод означава „разпаряне на корема“. Той иска да му позволиш да си „отиде щастлив“ на оня свят.
— Ясно — каза Пит. В гласа му се долавяше уморено, но изпълнено с гняв разбиране. — Наистина ми е ясно, но това няма да стане. Той няма да умре така, както иска. Не и от собствената си ръка. Не и след като хладнокръвно е избил толкова хора.
— Трябва да залича позора, че съм бил победен от един чужденец, като принеса в жертва собствения си живот — стиснал зъби промълви Каматори. Хипнотичното въздействие на киаи бързо отслабваше.
— Неговите приятели и семейството му ще бъдат доволни — обясни Манкузо. — За него честта е всичко. Той смята, че смъртта от собствената му ръка ще бъде красива постъпка и я очаква с нетърпение.
— Господи, направо ми се повдига — промърмори Стейси, отвратена от гледката на падналата върху пода отсечена ръка на Каматори. — Вържете го и му затъкнете устата. Дайте да си свършваме работата и да се махаме оттук.
— Ти ще умреш, но не така, както се надяваш — каза Пит, вперил поглед в дръзкото лице, потъмнелите от омраза очи, опънатите назад устни, оголените като на някое ръмжащо псе зъби. Но в тъмните очи едва доловимо прозираше страх, страх не от това, че щеше да умре, а от това, че не ще може да се присъедини към предците си според повелята на тачената от него традиция.