Преди останалите да разберат какво се кани да направи, Пит сграбчи Каматори за здравата ръка и повлече самурая към кабинета, в който се намираха древните оръжия и отвратителната колекция от окачени по стените човешки глави. Внимателно, като че ли нагласяваше картина, Пит намести Каматори и заби острието на сабята в слабините му, като го прикова изправен към стената под главите на неговите жертви.
Очите на Каматори бяха изпълнени с недоверие и страх от жалкия и позорен край. Не липсваше и болка.
Пит знаеше, че пред погледа му стои човек, който всеки момент щеше да издъхне и реши последната дума преди смъртта да затвори очите му да бъде негова.
— Никакво щастливо избавление за убиец на безпомощни хора. Върви при жертвите си и бъди проклет!
53
Пит свали от стената една окачена на скоби викингска бойна брадва и се върна в залата с видеоекрана. Стейси вече беше успяла да отключи катинарите на веригите, с които бяха оковани Джордино и Манкузо и в момента се опитваше да освободи Уедърхил.
— Какво направи с Каматори? — попита Джордино, надзъртайки любопитно през рамото на Пит към стаята с ловните трофеи.
— Прибавих го към останалата част от колекцията му. — Той връчи брадвата на Джордино. — Разбий роботите, така че да не могат да бъдат поправени в скоро време.
— Да разбия Макгун?
— И Макгурк.
Джордино изглеждаше огорчен, ала взе брадвата и я стовари върху Макгун.
— Чувствам се като Дороти, която изхвърля на боклука тенекиения човек от Оз.
Манкузо разтърси ръката на Пит.
— Ти спаси живота ни. Благодаря ти.
— Добре въртиш сабята — заяви Уедърхил. — Къде си се научил?
— Това може да почака — нетърпеливо каза Пит. — Какъв е грандиозният таен план на Пенър за нашето освобождаване?
— Не знаеш ли?
— Пенър не сметна за нужно да ни се довери.
Манкузо го погледна и поклати глава.
— Няма никакъв план за спасителна операция — смутено каза той. — Първоначално трябваше да ни изтеглят с подводница, но след като разгледа сателитните снимки на морските отбранителни съоръжения на Сума, Пенър се отказа и заяви, че ще бъде твърде рисковано за подводницата и екипажа й. Стейси, Тим и аз трябваше да се върнем обратно през тунела до Едо и да потърсим убежище в нашето посолство в Токио.
Пит кимна към Джордино.
— А ние с него?
— Държавният департамент беше готов да преговаря със Сума и японското правителство за освобождаването ви.
— Държавният департамент? — изпъшка Джордино между два удара. — По-скоро бих предпочел за интересите ми да се погрижи летящият цирк на Монти Питън.
— Джордън и Кърн не взеха под внимание отвратителния характер на Сума и Каматори — подигравателно подметна Манкузо.
Пит стисна устни и по лицето му се изписа горчивина.
— Вие, момчета, сте специалистите. Какъв ще бъде следващият ни ход?
— Ще си довършим работата, както беше планирано и ще се измъкнем по най-бързия начин през тунела — отвърна Уедърхил в момента, в който Стейси отключи катинара и веригите му се свлякоха на пода.
— Все още ли не сте се отказали да разрушите центъра „Дракон“?
— Не напълно, но можем да извадим от строя част от него.
— С какво? — заинтересува се Джордино. — Със саморъчно направен магнит и брадва?
— Не се притеснявай за това — нехайно отвърна Уедърхил, докато разтриваше китките си. — Охраната на Сума наистина иззе експлозивите ни по време на обиска, след като бяхме заловени, но все още разполагаме с достатъчно количество за един малък взрив. — Той седна на пода и като събу обувките си, отлепи подметките им и за всеобщо учудване започна да ги мачка и оформя като топка. — Пластичен експлозив „С-8“ — гордо заяви той. — Най-новото в областта на експлозивите за онези шпиони, които си разбират от работата.
— А детонаторите са в токовете — промърмори Пит.
— Откъде знаеш?
— Мисля градивно.
— Да се махаме оттук — каза Манкузо. — Контрольорите на роботите и дружките на Каматори ще започнат да се чудят защо ловът е бил прекратен и ще се втурнат да разберат причината.
Стейси пристъпи към вратата, която извеждаше от личните покои на Каматори, открехна я леко и обходи с поглед градината отвън.