— Действа отлично — отбеляза Уедърхил, докато презареждаше своето парче маркуч, като енергично го търкаше в ивицата коприна.
— Мислиш ли, че е успял да предупреди диспечерския контрол? — запита Стейси.
— Не, по всяка вероятност — отвърна Пит. — Ограничените възможности на датчиците му попречиха да определи достатъчно бързо дали представлявам заплаха или просто съм някой непрограмиран член на проекта.
Щом се озоваха в безлюдната постройка, където се намираше асансьорът, Уедърхил предложи да се спуснат на четвърто ниво.
— На шесто се излиза направо в главната зала на центъра за управление — припомни им той. — По-добре да рискуваме и да излезем на някое по-долно ниво.
— Има ли охрана?
— Не видях нито пазачи, нито видеомонитори.
— Охраната на Сума отвън е толкова строга, че вътрешна не му трябва — каза Стейси.
— Дори и някой от роботите да се повреди, това не е проблем за него — съгласи се Уедърхил.
Те се стегнаха, когато асансьорът пристигна и вратите му се плъзнаха встрани. За щастие той беше празен. Те влязоха, но Пит се отдръпна назад, склонил глава, като че ли се вслушваше в някакъв звук в далечината. После се озова вътре и натисна бутона за четвърто ниво. След няколко секунди вече вървяха по един пуст коридор.
Те се движеха бързо, безшумно, следвайки Пит. Той стигна до вратата на болницата и спря.
— Защо спираш тук? — попита Уедърхил тихо.
— Няма да успеем да се ориентираме из този комплекс без карта или водач — прошепна Пит. — Вървете след мен. — Той натисна бутона на вратата и я ритна навътре.
Стресната, сестрата на рецепцията погледна изненадано към Пит, който нахълта през прага. Това не беше същата сестра, която помагаше на доктор Ногами при първото посещение на Пит. Тази беше грозна и с телосложение на пътен грейдер. Преди още да се окопити напълно, ръката й се стрелна към бутона за алармена сигнализация, вграден в интеркома. Пръстът й беше на няколко сантиметра от него, когато Пит силно я удари по брадичката с отворена длан. Тя полетя назад, преметна се и падна в безсъзнание на пода.
Привлечен от суматохата, доктор Ногами изскочи от кабинета си и рязко спря, вперил поглед в Пит и членовете на МЕР, които се изсипаха през вратата и я затвориха след себе си. За всеобщо учудване, той изглеждаше по-скоро развеселен и изпълнен с любопитство, отколкото уплашен.
— Съжалявам, че ви безпокоим, докторе — каза Пит, — но се нуждаем от упътване.
Ногами погледна надолу към сестрата, която лежеше в безсъзнание на пода.
— Вие определено знаете как да се отнасяте към жените.
— Канеше се да вдигне тревога — опита се да се оправдае Пит.
— Имате късмет, че сте я изненадали. Сестра Оба владее карате така, както аз медицината.
Едва тогава Ногами отдели няколко секунди, за да огледа пъстрата групичка хора, заобиколили сестрата. Той тъжно поклати глава.
— Значи вие сте най-добрият Междуведомствен Екип за Разследване, който Съединените щати могат да изпратят на място. Изобщо не ви личи. Откъде, по дяволите, ви е изровил Рей Джордън, бе момчета?
Джордино беше единственият, който не втренчи в доктора поглед, изпълнен с безмълвна изненада. Той погледна към Пит.
— Май знаеш нещо, което ние не знаем.
— Да ви представя доктор Джош Ногами, британският дълбоко законспириран агент, който осигуряваше лъвския пай информация за Сума и неговия проект.
— Значи си се досетил — каза Ногами.
Пит скромно разпери ръце.
— Вашите намеци направиха това много просто. В Санта Ана, Калифорния, няма болница на име „Сейнт Пол“. В Лондон обаче има катедрала „Сейнт Пол“.
— Не говорите като англичанин — каза Стейси.
— Въпреки че баща ми е израснал и възпитан като британски поданик, майка ми е родом от Сан Франциско, а аз съм завършил факултета по медицина на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. За мен не представлява трудност да говоря със сравнително добър американски акцент, без да полагам кой знае какви усилия. — Той спря за миг и погледна Пит в очите. Усмивката му беше изчезнала. — Даваш си сметка, надявам се, че като се върна тук, направи на пух и прах прикритието ми.
— Съжалявам, че на всички стана ясно кой сте — искрено заяви Пит, — ала имаме много по-належащ проблем. — Той кимна към останалите. — Може би само след десет-петнадесет минути ще стане ясно, че Каматори и тримата роботи от охраната му са… а-а-а… извадени от строя. Твърде малко време, за да поставим експлозив и да се измъкнем оттук.