— Почакайте малко — вдигна ръка Ногами. — Да не искаш да кажеш, че сте убили Каматори и сте обезвредили тримата робота пазачи?
— По-мъртви от това не могат да бъдат — доволен отвърна Джордино.
Манкузо нямаше желание за сърдечни разговори.
— Ако бъдете така добър да ни снабдите с план на този комплекс, при това бързо, ще си тръгнем и ще ви се махнем от главата.
— Заснех строителните планове на микрофилм, но нямаше начин да бъдат измъкнати навън и предадени на вашите хора, след като свръзката ми изчезна.
— Джим Ханамура?
— Да. Мъртъв ли е? — попита Ногами, сигурен какъв ще бъде отговорът.
Пит кимна.
— Съсечен от Каматори.
— Джим беше добър човек. Надявам се, че Каматори е умрял бавно.
— Не бих казал, че пътуването му достави наслада.
— Ще ни помогнете ли, моля? — попита настойчиво Манкузо, който продължи да упорства. — Времето ни изтича.
Ногами, както изглежда, никак не бързаше.
— Надявате се да се върнете обратно през тунела до Едо, предполагам.
— Мислехме, че можем да се качим на влака — каза Уедърхил, вперил поглед през вратата към коридора.
— Няма да стане — сви рамене Ногами. — Откакто вие, момчета, проникнахте в комплекса, Сума заповяда откъм острова тунелът да се охранява от цяла армия роботи, а на входа от Едо — от многочислен отряд специално обучени мъже. Дори и мравка не би могла де се промъкне през него.
Стейси погледна към него.
— Какво предлагате?
— Морето. Може да ви излезе късмета и някой минаващ кораб да ви прибере.
Стейси поклати глава.
— Изключено. Всеки чуждестранен кораб, който приближи на пет километра от острова, ще бъде взривен.
— Вие си имате достатъчно грижи — спокойно каза Пит, чийто очи бяха втренчени в една от стените, сякаш виждаше нещо от другата страна. — Мислете къде да поставите експлозивите. А бягството оставете на нас с Ал.
Стейси, Уедърхил и Манкузо се спогледаха. След това Уедърхил кимна в знак на съгласие.
— Вие сте на ход. Ти спаси живота ни и ни доведе дотук. Ще бъде направо глупаво, ако не ти се доверим сега.
Пит се обърна към Ногами.
— Какво ще кажете, докторе, идвате ли с нас?
Ногами повдигна рамене и леко се усмихна.
— Защо не. Благодарение на теб от мен тук вече няма полза. Безсмислено е да се мотая наоколо и да чакам Сума да ми отсече главата.
— Имате ли някаква идея къде да поставим експлозивите? — попита Уедърхил.
— Ще ви покажа капака на шахтата за електрическите кабели и влакнестата оптика, които захранват целия комплекс, Поставете там зарядите си и ще извадите това място за цял месец от строя.
— На кое ниво?
Ногами вдигна глава към тавана.
— Нивото над нас, пето.
— Когато кажеш — обърна се Уедърхил към Пит.
— Готови сме.
Пит предпазливо се измъкна в коридора и като подтичваше, се отправи обратно към асансьора. Останалите го последваха, вмъкнаха се вътре и мълчаливо поеха нагоре към пето ниво напрегнати, в очакване на евентуална нежелана среща, когато вратите се отворят. Внезапно асансьорът започна да се спуска надолу, вместо да се изкачва. Някой ги беше изпреварил и натиснал бутона за нивото под тях.
— По дяволите! — ядно изруга Манкузо. — Само това ни трябва.
— Слушайте всички! — заповяда Пит. — Притиснете вратите заедно, за да не могат да се отворят. Ал, дръж бутона „затваряне на вратите“ натиснат.
Асансьорът спря и всички притиснаха с ръце вратите. Те се опитаха да се плъзнат встрани, но успяха само да прещракат няколко пъти, без да се отворят.
— Ал! — тихо каза Пит. — Сега натисни „пет“.
Джордино през цялото време беше натискал силно с пръст бутона „затваряне на вратите“, докато кокалчето му побеля. Той го пусна и натисна бутона, върху който беше изписана цифрата „5“.
Асансьорът започна да потръпва, сякаш се разкъсваше между двете посоки, но след няколко секунди рязко подскочи нагоре и започна да се изкачва.
— На косъм ни се размина — въздъхна Стейси.
— Издигаме се — съобщи Джордино. — Стоки за дома, кухненски прибори, домакински съдове и железария… — Той внезапно млъкна. — Аха, още е рано да се радваме. И някой друг иска да се качи. Лампичката за пето ниво току-що светна.