Застанали отново нащрек, всички неволно извърнаха очи към светещата индикаторна лампичка за пето ниво. След това като че ли задействани от едно и също устройство, те присвиха леко колене, готови да се впуснат в действие.
Пред вратата беше застанал инженер с бяла престилка и каска на главата, който задълбочено четеше някакви записки в бележника си. Той дори не вдигна поглед, когато влезе вътре. Едва след като му направи впечатление, че асансьорът не потегля, той вдигна очи и се взря в лицата със западни черти. Нито едно от тях, забеляза той, не се усмихваше.
Той понечи да извика, но Пит притисна с едната си ръка устата на инженера, а с другата натисна сънната му артерия. Още преди очите да се изцъклят и тялото му да се отпусне и свлече върху пода на асансьора, Ногами беше излязъл навън и водеше останалите по един коридор.
Уедърхил излезе последен. Той се спря и погледна към Пит.
— Кога и къде искаш да се присъединим към вас? — попита той.
— Горе след дванадесет минути. Ще накараме таксито да почака.
— Успех — промърмори Манкузо и забърза след останалите, като се чудеше какво ли е намислил съобразителният мъж от НЮМА.
Джордино погледна надолу към изпадналия в безсъзнание инженер.
— А него къде ще натикаме?
Пит посочи към капака, разположен на тавана на кабината.
— Накъсай престилката му на ивици, после го завържи и запуши устата му. Ще го метнем върху покрива на асансьора.
Докато Джордино смъкваше престилката и я късаше на парчета, той се ухили съзаклятнически на Пит.
— Аз също го чух.
Пит също се ухили.
— А, да, сладкият звук на свободата.
— Ако успеем да се доберем до него.
— Бъди по-голям оптимист — бодро промърмори Пит, докато насочваше асансьора нагоре. — А сега да побързаме. До началото на представлението остават дванадесет минути.
55
Членовете на МЕР в дълбините на центъра „Дракон“ не биха могли да изпитват по-голямо напрежение от двамата мъже, които развълнувани брояха с нетърпение минутите в залата за комуникации в сградата на Федералното ведомство. Реймънд Джордън и Доналд Кърн седяха вперили очи в един огромен часовник и напрегнато се ослушваха за позивната на екипа, която трябваше да бъде излъчена от сателит, увиснал неподвижно над Япония и предаващ в синхронизиран режим.
Сякаш активирани от внезапния звън на телефона, поставен на масата между тях, изпитите им лица се обърнаха едно към друго и очите им се срещнаха. Джордън вдигна слушалката така, като че ли тя беше заразена с чума.
— Да, господин президент — без да се колебае, отговори той.
— Нещо ново?
— Не, сър.
Президентът замълча за момент, а после тежко изрече:
— Четиридесет и пет минути, Рей.
— Разбрано, сър. Четиридесет и пет минути до началото на нападението.
— Отмених нападението на групи от отряд „Делта“. След като обсъдихме положението с останалите ми съветници по сигурността и Комитета на началник-щабовете, стигнахме до заключението, че не можем да си позволим времето, което би отнела една военна операция. Центърът „Дракон“ трябва да бъде разрушен преди да е влязъл в действие.
Джордън изпита усещането, че светът се изплъзва изпод краката му. Той реши да опита още веднъж.
— Аз все още смятам, че има вероятност сенатор Диас и членът на Конгреса мис Смит да се намират на острова.
— Дори и да си прав, възможността да загинат няма да повлияе на решението ми.
— Може би ще размислите и ще им дадете още един час? — помоли Джордън.
— Бих желал да можех да ти дам още време, но националната ни сигурност е изправена пред огромна заплаха. Не можем да си позволим да дадем на Сума възможност да започне своята кампания за изнудване на света.
— Прав сте, разбира се.
— Поне не съм сам. Държавният секретар Оутс е информирал лидерите на НАТО и съветския президент Антонов и всеки от тях е изразил съгласие, че трябва да преминем към действия.
— В такъв случай отписваме екипа — каза Джордън. В гласа му се долавяше безсилие. — А може би и Диас и Смит.
— Дълбоко съжалявам, че излагам на опасност живота на истински американски патриоти, някои от които мои добри приятели. Съжалявам, Рей, изправен съм пред вековната дилема дали да жертвам неколцина, за да спася всички останали.