Джордън постави слушалката на вилката. Той изглеждаше странно прегърбен и смален.
— Президентът — вяло произнесе той.
— Няма ли да го отложи? — мрачно попита Кърн.
Джордън поклати глава.
— Отменил е нападението и е наредил да се изстреля бойна глава с ядрен заряд.
Джордън обезсърчено кимна, когато погледна часовника и видя, че остават само четиридесет и три минути.
— Защо, за бога, не могат да се измъкнат от ръцете им? Какво стана с британския агент? Защо не се обажда?
Въпреки опасенията си, Джордън и Кърн ни най-малко не бяха подготвени за още по-голямата беда, която предстоеше.
Ногами преведе групата от МЕР през поредица от малки странични коридори, задръстени с тръби за отопление и вентилация, като избягваше пълните с хора канцеларии и работилници и се стремеше да остане колкото се може по-далеч от местата, където кипеше оживена дейност. Щом срещнеше някой робот пазач, Ногами го заговаряше, а един от останалите бавно се прокрадваше отстрани и повреждаше схемите му със заряд от статично електричество.
Стигнаха до голяма оградена със стъклени стени зала, просторно помещение, пълно с електрически проводници и снопове влакнеста оптика, които се разклоняваха и потъваха в тесни тунели, минаващи през целия център „Дракон“. Пред огромен пулт за управление с множество кръгови скали и цифрови прибори стоеше един робот.
— Робот инспектор — тихо каза Ногами. — Той е програмиран да следи системите и да докладва за къси съединения или прекъсване на връзките.
— След като извадим от строя схемите му, колко време ще мине преди неговият контрольор да изпрати някой да провери какво става с него? — попита Манкузо.
— От главния център за наблюдение и комуникации пет или шест минути.
— Достатъчно време да поставим зарядите и да се омитаме — небрежно заяви Манкузо.
— За колко минути ще нагласиш таймерите? — попита го Стейси.
— Двадесет. Би трябвало да ни стигнат, за да се качим благополучно на повърхността и да напуснем острова, ако Пит и Джордино успеят.
Ногами бутна вратата и отстъпи встрани, а Манкузо и Уедърхил влязоха в залата и приближиха към робота от две страни. Стейси остана да пази на прага. Механичният инспектор застина пред пулта като метална скулптура, когато заредените със статично електричество маркучи се допряха до корпуса, под който се намираха схемите му.
С точни и сръчни движения Уедърхил постави малкия детонатор в пластичния експлозив и нагласи цифровия таймер.
— Някъде между кабелите и оптичните влакна, мисля.
— Защо не разрушите пулта? — каза Ногами.
— Сигурно разполагат с резервни модули в някой склад някъде — обясни Манкузо.
Уедърхил кимна в знак на съгласие, тръгна между редиците и закрепи заряда със самозалепваща лента зад няколко снопа кабели с дебела изолация и оптични влакна.
— Те могат да подменят пулта и да го обжичат към клемните изводи за двадесет и четири часа — обясни той, — но взривим ли дори един метър в средата на хиляди проводници, ще трябва да подменят цялата система от двата края. Това ще им отнеме пет пъти повече време.
— Звучи убедително — призна Ногами.
— Скрий го добре — каза Манкузо.
Уедърхил го погледна укорително.
— Те няма да търсят нещо, за което не знаят, че съществува. — Той потупа ласкаво таймера и излезе от прохода между кабелите.
— Чисто е — докладва Стейси от прага.
Един по един те се измъкнаха крадешком в коридора и забързаха към асансьора. Бяха изминали почти двеста метра, когато Ногами изведнъж спря и вдигна ръка. Между бетонните стени на един от страничните коридори отекна звук от човешки гласове, последван от тихото бръмчене на електродвигател. Ногами трескаво започна да им маха да продължават напред и те се втурнаха през откритото пространство и завиха зад ъгъла преди неочакваните посетители да излязат в главния коридор и да ги забележат.
— Подцених експедитивността им — прошепна Ногами без да се обръща. — Подраниха.
— Инспектори? — попита го Стейси.
— Не — веднага отговори той. — Контрольори от центъра за наблюдение и комуникации със заместник за робота, който обезвредихте.