— Мислиш ли, че са ни открили?
— Щяхме да разберем, ако беше така. Щяха да вдигнат обща тревога, коридорите щяха да гъмжат от шайката охранители на Сума и цяла армия роботи пазачи, а всички кръстовищата щяха да бъдат блокирани.
— Имаме късмет, че още никой не е надушил нещо нередно, след като повредихме толкова много роботи — изсумтя Манкузо, докато подтичваше по коридора след Ногами.
— Тъй като липсват явни признаци за повреда, контрольорите от центъра за наблюдение и комуникации ще помислят, че причината е обикновена неизправност в електрониката.
Те стигнаха до асансьора и загубиха цели две минути, докато го чакаха да се издигне от някое от по-долните нива. След един период, който им се стори дълъг колкото половин вечност, вратите най-сетне се отвориха. Асансьорът беше празен. Уедърхил влезе първи и натисна бутона за повърхността.
На тримата мъже и жената, които стояха мрачни и смълчани в асансьора, им се струваше, че той се издига непоносимо бавно. Единствен Ногами имаше часовник. Часовниците на останалите бяха отнети, когато ги плениха. Той се взря в циферблата.
— Остават още тридесет секунди — уведоми ги той.
— Измъкнахме се от тръните — промърмори Манкузо. — Да се надяваме, че няма да попаднем на някой глог.
Единственото, което сега имаше значение, беше тяхното бягство. Какъв план се въртеше в главата на Пит? Дали не беше се случило нещо с Джордино? Дали Пит не беше сбъркал в сметките си, дали не беше отново заловен или мъртъв? Ако това се беше случило, то не им оставаше никаква надежда, никакъв път към свободата.
Те бяха загубили представа колко пъти се бяха приготвяли за най-лошото, леко приведени и разкрачени, готови да се нахвърлят върху всяка машина или човек, които биха могли да ги очакват пред вратите на асансьора. Всички стаиха дъх, когато вратите на асансьора започнаха да се плъзгат встрани.
Отвън стоеше Джордино, цял-целеничък, ухилен до уши, като че ли е спечелил от лотарията. Той заговори така, сякаш се намираше на изхода на някое летище.
— Мога ли да видя бордовите ви пропуски, моля?
Убунаи Окума и Дайсец Кано бяха висококвалифицирани инженери по роботика, отлично подготвени да боравят с компютърни системи за наблюдение и да осъществяват телеуправление на изкуствен интелект, както и да извършват техническо обслужване на датчици и да отстраняват повредите в тях. Те бяха получили сигнал в центъра за наблюдение и комуникации, че роботът електроинспектор Тайхо, чието име означаваше „Голямо оръдие“, не функционира и веднага бяха тръгнали да го подменят с друг, а него да отнесат на ремонт.
Внезапна повреда, която можеше да се дължи на множество причини, не беше нещо необичайно. Роботиката все още беше нова наука и трудностите възникваха с влудяваща честота. Роботите често блокираха изведнъж по причини, които ставаха ясни едва след като бъдеха върнати в центъра за пренастройване и подложени на проверка.
Кано обиколи инспектор Тайхо, като му направи бърз оглед. Тъй като не видя нищо, което да му направи впечатление, той повдигна рамене.
— Изглежда някоя от платките се е повредила.
Окума погледна към записките в бележника, който носеше.
— Този доста често създава проблеми. Системата му за зрително възприемане на обекти се е повреждала цели пет пъти.
— Странно, това е четвъртата машина през последния час, за която получаваме сигнал, че е излязла от строя.
— Веднъж като тръгне, няма спиране — промърмори Окума.
— Системите му трябва да се обновят и модифицират — съгласи се Кано. — Няма смисъл да го поправяме на бърза ръка. Ще го запиша за пълно възстановяване. — Той се обърна към робота заместник. — Готов ли си да поемеш инспекторските си задължения, Отокодате?
По робота започнаха да премигват лампички и Отокодате, който носеше името на герой, подобен на Робин Худ, заговори бавно и отчетливо:
— Готов съм да следя всички системи.
— Започвай тогава.
Докато роботът заместник заемаше мястото си пред монитора, Окума и Кано вдигнаха повредения робот и го поставиха върху моторизирана платформена количка с малък кран. После единият от тях въведе в компютъра на количката кодовата дума и тя автоматично пое сама към зоната за възстановяване, без да бъде управлявана от човешка ръка. Двамата инженери не съпроводиха повредения робот, а се отправиха към стаята за почивка на работниците, за да пийнат набързо по чаша чай.