Останал сам, Отокодате съсредоточи системата си за зрително възприемане върху скалите и примигващите цифрови показания и както беше редно, започна да обработва данните в своя компютър. Неговата съвършена система за следене, превъзхождаща многократно тази на хората, долови някакво почти незабележимо отклонение в замерванията.
Скоростта на лазерните импулси през едно оптично влакно се измерва с милиони пулсации в секунда. Тъй като датчиците на Отокодате бяха в състояние да следят замерванията на приборите много по-прецизно, отколкото човешкия мозък, той установи едва доловим пад в скоростта на импулсите от стандартните 44,7 милиона пулсации в секунда на 44.68 милиона. Той изчисли профила на коефициента на пречупване и определи, че светлината, която изпращаше вълните си през два от сноповете в един лентов кабел, съдържащ хиляди оптични влакна, се отклонява на моменти в някаква точка.
Той сигнализира в центъра за наблюдение и комуникации, че напуска пулта, за да извърши проверка на сноповете влакна в проходите.
56
Гневът и нетърпението на Сума все повече нарастваха с всеки изминал момент. На Диас и Смит изглежда не им омръзваше да се препират с него, давайки израз на омразата, която изпитваха към неговите постижения, заплашвайки го, сякаш беше най-обикновен уличен крадец. Стигна дотам, че се радваше на възможността да се избави от тях.
Той чувстваше, че отвличането на сенатора Диас беше грешка. Сенаторът беше взет само защото Ихиро Цубой беше убеден, че Диас има значително влияние в Сената и президентът се вслушва в съветите му. Според Сума този човек беше дребнав и тесногръд. След като бил уволнен от армията по здравословни причини, Диас завършил университета в Ню Мексико, като работел, за да се издържа. След това поел по традиционния път към властта, като станал адвокат и поддръжник на каузи, които се превръщали във вестникарски сензации и печелели подкрепата на мнозинството на управляващата партия в щата. Сума го презираше като изостанал от времето си политически шарлатанин, който непрестанно произнася все едни и същи скучни високопарни тиради за облагане на богатите с данъци и използване на приходите за социални програми за подпомагане на гладуващите и бездомни безработни бедняци. Благотворителността и състраданието бяха качества, които Сума презираше.
От друга страна, членът на конгреса мис Смит беше много проницателна жена. Сума изпитваше неловкото чувство, че тя беше в състояние да чете мислите му и да се противопостави обосновано на всяко негово изявление, което й подхвърляше. Тя знаеше необходимите й факти и статистически данни и можеше с лекота да ги цитира. Лорън произхождаше от добро семейство от Западните щати, като родът й се занимаваше със скотовъдство по западните склонове на Колорадо още от седемдесетте години на миналия век. Получила образованието си в Колорадския университет, тя се беше кандидатирала за място в Конгреса и беше удържала победа над титуляря, който заемаше този пост от тридесет години. По агресивност тя можеше да се мери с кой да е мъж. Сума подозираше, че нейната единствена слабост е Дърк Пит и беше много по-близо до истината, отколкото предполагаше.
Сума отпи саке и погледна към другия край на масата, където седяха те, приготвяйки се за поредната размяна на остри думи. Той тъкмо се канеше да приведе нов довод в своя полза, когато в стаята влезе Тоши и тихо прошепна нещо на ухото му. Сума сложи чашата си със саке на масата и стана.
— Време е да тръгвате.
Лорън елегантно се изправи на крака и погледна Сума в очите.
— Няма да мръдна оттук, докато не се уверя, че Дърк и Ал са живи и с тях се отнасят човешки.
Сума се усмихна снизходително.
— Те се промъкнаха тайно на чужда територия, на моя територия като агенти от разузнаването на чужда страна…
— По отношение на шпионажа японските закони са също като нашите — прекъсна го тя. — Те имат право на справедлив съдебен процес.
Сума беше изпълнен със злорадо задоволство.
— Не виждам никаква причина да продължаваме този разговор. Досега мистър Пит и мистър Джордино, заедно с останалите от тяхната шпионска група, са били екзекутирани от моя приятел Моро Каматори. Мислете си, каквото искате.
Лорън се почувства така, сякаш сърцето й беше захвърлено в лед. Настъпи оглушителна тишина, която мисълта, че това сигурно беше вярно, направи още по-ужасяваща. Лицето й пребледня, тя се олюля и почувства в съзнанието си огромна празнота.