Тоши сграбчи Лорън за ръката и я помъкна към вратата.
— Елате, самолетът, който ще ви отведе до Едо и до личния самолет на мистър Сума ви очаква.
— Няма ли да минем през вашия удивителен тунел под морето? — попита Диас без никаква нотка на разочарование.
— Има някои неща, които не желая да виждате — хапливо отвърна Сума.
Като че ли сънуваше някакъв кошмар, Лорън без да се противи позволи на Тоши да я преведе през едно фоайе, което водеше към покрита с камъни пътека, пресичаща малко езерце. Сума се поклони и подкани с жест Диас да последва жените.
Диас сви примирено рамене и закуцука с бастуна си пред Сума, а след тях тръгнаха двата робота пазачи.
От другата страна на езерцето в средата на морава, заобиколена с грижливо подрязан жив плет, ги очакваше един самолет със завъртащи се двигатели. Реактивните двигатели се въртяха с тихо свистене. От двете страни на стълбата, която водеше към главния пътнически салон, стояха мирно двама члена на екипажа, облечени с червени шушлякови летателни костюми и шапки с козирки. И двамата бяха ниски, единият слаб и строен, а раменете на другия щяха направо да пръснат шевовете на костюма му. Когато групата на Сума приближи, те почтително сведоха глави.
Диас внезапно спря.
— Когато се върна във Вашингтон, ще дам пресконференция и ще разоблича вас и чудовищните ви планове. След това ще поведа борба срещу вас с всички средства, които имам на разположение в двете камари на Конгреса, докато всички активи, с които разполагате в Съединените щати, не бъдат конфискувани и национализирани. Няма да спра, докато не платите за вашите престъпления.
Усмивката на Сума вбеси Диас.
— Нашите лобисти във Вашингтон са достатъчно силни, за да неутрализират жалките ви напъни. Ние „притежаваме“ твърде много от вашите колеги законодатели, които имат слабост към скритото богатство, за да можете да окажете някакъв натиск. Гласът ви ще бъде глас в пустиня, сенатор Диас. Вашето правителство, независимо дали това ви харесва или не, корумпирано и затънало в емоционални програми, вместо да се занимава с наука и нови технологии, се е превърнало във филиал, който е японска собственост.
Лорън се наведе към Сума с презрително присвити очи.
— Преди петдесет години вие подценихте куража на американците. Сега отново разбудихте спящия великан и го изпълнихте със страховита решителност.
— Думите на адмирал Ямамото, произнесени след седми декември, не важат за сегашния момент — презрително заяви Сума. — Вашият народ е загубил онази сила на духа, която би му позволила да понася лишения за доброто на нацията. Трябва да погледнете действителността в очите, мис Смит. Величието на Америка вече е минало. Нямам какво друго да кажа, освен да ви приканя настоятелно да предупредите вашия президент за намеренията на Япония.
— Сигурно имате предвид вашите намерения — предизвикателно каза Лорън. — Вие не представлявате японския народ.
— Приятно пътуване към дома, мис Смит. Вашето посещение завърши.
Сума се обърна и понечи да си тръгне, но едва беше успял да направи една крачка, когато двамата членове на екипажа сграбчиха ръцете му, повдигнаха го и го метнаха назад през отворената врата в пътническия салон на самолета, където той сякаш изчезна. Всичко стана толкова бързо, че Лорън и Диас спряха изненадани и недоумяващи. Реагира само Тоши, която замахна с крак към по-набития член на екипажа.
— Ама че начин да се завърже задушевно приятелство — засмя се Джордино, сграбчи крака на Тоши, придърпа я към себе си и я прехвърли през вратата в ръцете на Уедърхил и Манкузо с такава лекота, сякаш беше пълна с въздух.
Лорън ахна и понечи да каже нещо на Джордино, но Стейси безцеремонно я избута нагоре по стълбата.
— Нямаме време за губене, мис Смит. По-живо, моля. — Щом Лорън пое нагоре, тя дръпна Диас. — Побързайте, сенаторе. Прекалихме с гостоприемството на домакините.
— Откъде… откъде се появихте всички вие? — заекна той, докато Манкузо и Уедърхил го изтегляха през люка.
— Ние сме вашите дружки, бандитите от махалата — нехайно отвърна Уедърхил. — Всъщност Пит и Джордино се справиха с екипажа и го завързаха в товарния отсек.
Джордино повдигна Стейси в салона и прибра стълбата след нея. Той отдаде напето чест на двата робота пазачи, които бяха насочили пушките си към него, но стояха объркани без да помръднат.