— Нека опитат. — Уедърхил направо мъркаше от удоволствие. — След около три минути ще спрем тока на този твой център „Дракон“.
Роботът инспектор по електрически инсталации Отокодате скоро откри заряда от експлозив, прикрепен със самозалепваща се лента към плоския кабел на влакнестата оптика. Той сръчно го свали и отново се върна при пулта. В продължение на няколко минути той внимателно разглежда пакета, като успя да разпознае таймера, но тъй като паметта му не беше програмирана да анализира пластични експлозиви, не можа да разбере предназначението му. Той изпрати сигнал на своя контрольор в центъра за управление на роботи.
— Тук е Отокодате от пети енергетичен център.
— Да, какво има? — отвърна следящият робот.
— Искам да се свържа с моя контрольор, мистър Окума.
— Той отиде да пие чай и още не се е върнал. Защо предаваш?
— Открих непознат предмет, прикрепен към първичен сноп на влакнестата оптика.
— Какъв предмет?
— Пластично вещество с цифрово устройство за задаване на време.
— Може да е някакъв прибор, оставен от инженерите по кабелите след монтажа.
— Паметта ми не съдържа необходимите данни, за да го разпозная със сигурност. Искате ли да го донеса в центъра, за да го разгледате?
— Не, остани на мястото си. Ще изпратя куриер да го вземе.
— Слушам.
След няколко минути в енергетичния център влезе робот куриер на име Накаджима, който беше програмиран да се движи безпрепятствено из всички проходи и коридори и да минава през вратите на всички канцеларии и работилници. Както му беше наредено, Отокодате без да се замисли предаде експлозива на Накаджима.
Накаджима беше механичен ровер от шесто поколение, който можеше да получава гласови команди, но не и да ги издава. Той безшумно протегна своя подвижно свързан хващач, взе пакета, постави го в един контейнер, след което пое обратно към центъра за управление на роботи, където щяха да го разгледат.
На петдесет метра от вратата на енергетичния център, на място доста отдалечено от всякакви хора и оборудване от първостепенна важност, пластичният експлозив „С-8“ избухна с гръмотевичен тътен, който отекна из бетонните коридори на пето ниво.
Центърът „Дракон“ беше проектиран да издържа на най-силните земетресения и повредите по конструкцията му бяха незначителни. Проектът „Кайтен“ остана непокътнат и продължи да действа. Единственият резултат от експлозивния заряд на Уедърхил беше почти пълното унищожение на робота куриер Накаджима.
57
Роботите пазачи съобщиха на командването на охраната за странната драма в градината, разиграла се преди Пит да издигне във въздуха самолета със завъртащи се двигатели и да напусне ограденото с жив плет пространство. Отначало никой не обърна внимание на предупреждението на роботите, като предположиха, че се касае за повреда в системата им за зрително възприемане, ала когато при последвалото незабавно претърсване Сума не беше открит, канцелариите в командването на охраната заприличаха на разбунени кошери.
Поради своето огромно его и култа към потайност Сума не беше подготвил управленски екип, който да поеме в свои ръце нещата при възникване на непредвидени обстоятелства, когато той самият отсъства. Обзети от паника, шефовете на охраната решиха да се обърнат към Каматори, ала скоро установиха, че никой не отговаря на телефонните обаждания и повиквания по оповестителната система в жилището му, а неговите лични роботи телохранители не реагират на подадените сигнали.
Към жилището на Каматори веднага пое специална отбранителна група, подсилена от четири въоръжени робота. Командирът на групата почука силно, но тъй като не получи никакъв отговор, се отдръпна встрани и заповяда на един от роботите да разбие заключената врата. Преградата от дебело гравирано стъкло бързо беше строшена на парчета.
Командирът предпазливо прекоси празната зала за видеопрожекции и бавно пристъпи в стаята с трофеите, където ченето му смаяно увисна. Облегнат на стената, изправен в цял ръст, с отпуснати рамене, широко отворени очи и стичаща се от устата му кръв, висеше Моро Каматори. Лицето му беше изкривено от болка и ярост. Командирът се вторачи глупаво в дръжката на сабята, която стърчеше от корема на Каматори, а острието й минаваше през тялото му и го приковаваше към стената.