Командирът не можеше да повярва, че той е мъртъв, разтърси леко Каматори и му заговори. След минута той най-сетне проумя, че роденият твърде късно воин самурай никога нямаше отново да проговори. А после командирът за първи път си даде сметка, че пленниците ги няма, а роботите пазачи бяха застинали неподвижно по местата си.
Суматохата нарасна още повече при вестта за убийството на Каматори и последвалата почти в същия миг експлозия на пето ниво. Ракетите земя-въздух, разположени из острова, се издигнаха от тайните си бункери, насочени и готови за изстрелване, което беше отложено поради съмнения, че Сума се намира в самолета.
Но скоро действията станаха овладени и целенасочени. Записите, направени от видеокамерите на роботите, бяха прожектирани и всички ясно видяха как Сума беше качен насилствено на борда на самолета.
Възрастният главатар на „Златните дракони“, Корори Йошишу и източникът на финансовото му могъщество Ихиро Цубой се намираха в кабинета на Цубой в Токио, когато директорът на охраната на Сума им се обади по телефона. Двамата съдружници на Сума незабавно поеха изцяло командването при създалото се положение.
От експлозията бяха изминали едва осем минути, когато Цубой използва огромното си влияние сред военните в Япония и настоя една ескадрила от реактивни изтребители незабавно да излети и да догони опитващия да се измъкне самолет със завъртащи се двигатели. Заповедите му бяха самолетът да се прехване и да бъде принуден да кацне обратно на остров Сосеки. Ако не успееха да сторят това, те трябваше да унищожат летателния апарат заедно с всички, които се намираха на борда му. Цубой и Йошишу бяха съгласни, че въпреки дългогодишното им приятелство със Сума за проекта „Кайтен“ и за тяхната нова империя беше по-добре той да умре, отколкото да бъде използван като оръдие за изнудване в полза на чужди интереси. Или още по-лошо, да бъде разобличен като престъпник от американската съдебна система. Освен това плашеше ги мисълта, че специалистите по разпити от разузнаването на Съединените щати със сигурност щяха да принудят Сума да разкрие подробности за тайната технология на Япония и плановете им за икономическо и военно превъзходство.
Пит пое курс по компаса към мястото, където плаваше корабът, когато беше излетял за остров Сосеки. Той форсира двигателите докрай, надминавайки опасно границата на възможностите им, докато Лорън отчаяно се опитваше да установи връзка с „Бенет“.
— Изглежда, не мога да се свържа с тях — обезсърчена каза тя.
— На коя честота си?
— Шестнадесет в метровия обхват.
— Използваш грешен обхват. Превключи на шестнадесет в дециметровия обхват и използвай като позивна моето име.
Лорън избра дециметровия обхват и набра честотата.
— Пит вика американския кораб „Бенет“ — заговори тя. — Пит вика „Бенет“. Чувате ли ме? Чувате ли ме? Отговорете, моля.
— Тук е „Бенет“. Това вие ли сте наистина, мистър Пит? Звучите така, сякаш сте променили пола си от последния път, когато ви видяхме.
Свръхчувствителните системи на „Бенет“ за откриване и определяне на цели бяха засекли летателния апарат още в момента, когато той излетя от земята. Щом стана ясно, че той се насочва на изток над морето, приемниковата система за радиоелектронна борба и наблюдение започна да го следи. Минути след като беше уведомен, командир Харпър вече крачеше по палубата в оперативния пункт. На всеки няколко секунди той спираше и надничаше над раменете на операторите на пулта, които бяха вперили погледи в екраните на радарите и монитора на компютъра, който анализираше и замерваше сигналите и увеличаваше изображението на целта, така че да осигури възможност за разпознаване на нейния клас.
— Можете ли да различите…?
— Или е хеликоптер, или нов самолет със завъртащи се двигатели. — Операторът очакваше въпроса на Харпър. — Издигна се като хеликоптер, но приближава твърде бързо, за да се движи с лопати на носещо витло.
— Курс?
— Едно-две-нула. Изглежда се насочва към мястото, откъдето излетяха двата „Ибис“-а.
Харпър се завъртя към най-близкия телефон и вдигна слушалката.
— Свързочна.
— Свързочна, сър — веднага му отговори един глас.
— Някакви сигнали по радиото?
— Никакви сър. По вълните цари мълчание.
— Обадете ми се на секундата, щом уловите нещо. — Харпър тръшна телефонната слушалка. — Има ли някаква промяна на курса?