— Целта все още лети по курс едно-две-нула и леко се отклонява на югоизток, капитане.
Това трябваше, но не можеше да бъде Пит, помисли си Харпър. Ала кой друг би летял към точно това място? Дали не беше случайност, зачуди се той. Тъй като беше човек, който не обичаше да бездейства, той излая заповед на помощника си, който стоеше до него.
— Обърнете кораба и поемете към мястото, откъдето излетяха „Ибис“-ите. Пълен напред, докато не заповядам нещо друго.
Офицерът знаеше, че Харпър предпочита действието пред обичайния военен протокол, ето защо се обърна без да козирува и бързо предаде заповедите на мостика.
— Търсят ви от свързочната, капитане — съобщи един матрос.
Харпър грабна слушалката.
— Капитанът слуша.
— Получих сигнал от някаква жена, която твърди, че е членът на Конгреса Лорън Смит. Освен това твърди, че мистър Пит управлява самолет, който е отвлечен от остров Сосеки и на борда му има осем пътника, в това число сенатор Майкъл Диас и мистър Хидеки Сума.
Въпреки че беше на твърде ниско стъпало в йерархията на командването, за да го уведомят за отвличането на Лорън и Диас, Харпър не можеше да бъде обвинен, че не е повярвал на чутото.
— Отвлекли са самолет и са пленили Сума? И откъде, по дяволите, Пит е изровил двама политици на остров Сосеки? — Той замълча и удивено поклати глава, след което издаде заповед по телефона. — Кажи на онзи, който и да е той, с когото си се свързал, че ми трябват по-конкретни доказателства за самоличност.
Специалистът свързочник се обади след половин минута.
— Жената се кълне, че е членът на Конгреса Лорън Смит от Колорадо и че ако не ги насочим и не им осигурим закрила в случай на преследване, ще обядва с Рой Мънроу и ще поиска да ви назначат да командвате влекач в Арктика. Не съм този, който може да дава съвети на капитана, сър, но ако тя е в дружески отношения със секретаря на Флота, сигурно е тази, за която се представя.
— Добре, ще й повярвам засега — отстъпи неохотно Харпър. — Дай им указания да завият двадесет градуса на юг и да продължат в западна посока, докато се срещнем…
— Засякох два самолета, които излитат от военновъздушната база „Сендзу“ — намеси се операторът на пулта, който следеше приемниковата система. — Формата и скоростта говорят за изтребители прехващачи „Мицубиши Рейвън“ на Японските сили за противовъздушна самоотбрана. Завиха в същата посока, по която се движи самолетът със завъртащи се двигатели и претърсват с радарите си въздушното пространство.
— По дяволите! — избухна Харпър. — Сега пък трябва да се разправяме с японските военни. — Той отново се обърна към помощника си. — Докладвай на командването на Тихоокеанския район за положението. Уведоми ги, че обявявам бойна готовност. Възнамерявам да открия огън по преследвачите, ако покажат каквито и да било признаци за враждебни действия. Поемам отговорността за защитата на онези хора в самолета, защото съм убеден, че са американски поданици.
Помощникът му се поколеба.
— Не отивате ли твърде далеч, сър?
— Не чак толкова — лукаво се подсмихна Харпър. — Сериозно ли смяташ, че ще бъда изправен пред военен съд, ако сваля вражески самолети, за да спася живота на двама члена на Конгреса?
Логиката на Харпър беше необорима. В отговор помощникът също се подсмихна.
— Не, сър, не мисля.
Пит издигна самолета на четири хиляди метра и го задържа на тази височина. Времето да се движи ниско над повърхността на морето беше отминало. Той беше излязъл извън обсега на ракетните установки на острова и сега можеше да лети направо към „Ралф Р. Бенет“. Той се отпусна и надяна на главата си слушалките с прикрепен към тях микрофон, които висяха на облегалката на креслото му.
— Остават още осемдесет километра — тихо каза той. — Трябва да се появи право пред нас.
Джордино беше сменил Лорън на мястото на втория пилот и оглеждаше учудено разходомерите за гориво.
— Наземният екип на Сума е бил доста стиснат по отношение на горивото. След десетина минути ще бъдем само на пари.
— Необходимо е било да напълнят само частично резервоарите за краткия полет от Сосеки и после обратно от Едо — каза Пит. — Аз здраво го натиснах и изразходвах горивото доста разточително.
— По-добре успокой топката и започвай да го пестиш.