В слушалките им прозвуча изщракване и се чу плътен глас.
— Говори командир Харпър.
— Радвам се да ви чуя, командир. Тук е Дърк Пит. Слушам ви.
— Не ми е приятно да нося лоши вести, ала след вас летят двойка японски комари.
— Няма ли край — раздразнен промърмори Пит. — Колко време ни остава, докато ни прехванат?
— Компютрите ни казват, че ще ви настигнат на дванадесет до петнадесет километра от мястото на срещата ни.
— Нямаме никакви шансове да оцелеем, ако ни нападнат — каза Джордино, като почука с пръст по разходомерите.
— Положението ви не е чак толкова безнадеждно, колкото си мислите — бавно произнесе Харпър. — Нашите електронни прибори вече заглушават радарните им системи за насочване на ракетите. Трябва едва ли не да се качат върху вас, за да могат да се прицелят.
— Имате ли нещо, с което можете да им излезете насреща и да им попречите да се прицелят?
— Единственото ни оръжие е един тридесетмилиметров „Сий Вулкан“.
— Не е кой знае колко по-добро от прашка — възнегодува Джордино.
— Ще ви кажа, че тази прашка, както я наричате, може да изстреля четиридесет и два хиляди куршума в минута на разстояние осем километра — веднага рязко отвърна Харпър.
— Цели пет километра по-малко и твърде късно — каза Пит. — Имате ли някакви други идеи?
— Почакай. — Изминаха цели две минути преди Харпър да проговори. — Може да успеете, ако ви осигурим огнево прикритие, при положение, че пикирате и кацнете на палубата. По-голямата скорост при спускането ще ви осигури четири минути допълнителна преднина.
— Не виждам особена полза — каза Джордино. — Преследвачите ни също ще пикират.
— Не става — отговори Пит на Харпър. — Ще приличаме на безпомощна патица, която се носи над вълните. По-добре да останем на такава височина, че да имам достатъчно въздушно пространство да маневрирам.
— Тези момчета не са никак глупави — отвърна Харпър. — Те са си направили предварително сметката. Следим как скъсяват разстоянието на височина хиляда и двеста метра, две хиляди и осемстотин метра под вас. Струва ми се, че искат да ви отсекат пътя при подхода.
— Продължавай да говориш.
— Ако използвате тактиката, разработена от нашите компютри, увеличавате шансовете си да успеете под прикритието на нашия огневи чадър. Освен всичко друго, а това е много важно, попаднат ли в обсега на нашия „Вулкан“, ще имаме открито пространство за обстрел над вас.
— Успяхте да ме убедите — каза Пит. — Започваме спускане след четиридесет секунди. — Той се обърна към Лорън, която седеше на седалката непосредствено зад пилотската кабина. — Погрижи се всички да затегнат здраво коланите си. Ще потанцуваме малко рокендрол.
Лорън бързо обходи салона, провери Сума и Тоши и предупреди останалите. Радостта, обзела оцелелите членове на МЕР, бързо угасна и в салона се възцари мрачно настроение. Само японският индустриалец изведнъж се развесели. Сума се усмихваше като издялана от дърво статуетка на Буда.
В пилотската кабина Пит набързо се изпъна, за да освободи мускулите си от напрежението и да раздвижи ставите си. Той пое дълбоко дъх няколко пъти, а после започна да масажира ръцете и пръстите си, сякаш беше концертиращ пианист, който се канеше да се нахвърли върху Втората унгарска рапсодия на Лист.
— Осемнадесет километра и продължават бързо да скъсяват дистанцията — долетя гласът на Харпър.
Пит стисна здраво волана на щурвала и кимна на Джордино.
— Ал, ще ми четеш на глас показанията за скорост и височина.
— С удоволствие — каза Джордино, без да прояви дори следа от вълнение. Той непоклатимо вярваше в Пит.
Пит натисна бутона за предаване по радиото.
— Започвам спускането — заяви той с тон на патолог, който съобщава, че се кани да започне аутопсия. После хвана здраво волана и премести плавно щурвала напред, като се чудеше какво щеше да каже, когато се изправеше очи в очи с дявола. Въздушният съд се наклони надолу със свистящи двигатели и се понесе стремително към огромното синьо море, което изпълваше цялото пространство на прозореца на пилотската кабина.
58
Цубой остави телефонната слушалка и съкрушено погледна към Корори Йошишу, който седеше от другата страна на писалището.
— Нашите изтребители са докладвали, че самолетът на Хидеки се опитва да се измъкне. Те не разполагат с достатъчно време, за да го принудят да кацне на Сосеки, преди да стигне до американския военен кораб. Командирът на ескадрилата иска потвърждение на заповедта ни да го свали.