Йошишу отговори замислено. В съзнанието си той вече беше приел смъртта на Сума. Дръпна от цигарата си и кимна.
— Ако няма друг начин, Хидеки трябва да умре, за да спасим това, което толкова дълго се борихме да изградим.
Цубой погледна стария дракон в очите, но видя в тях само непоколебима твърдост. После вдигна слушалката на телефона и каза:
— Потвърждавам заповедта за унищожаване.
Когато Цубой остави телефонната слушалка, Йошишу сви рамене.
— Хидеки е само един от многото, които жертваха живота си за нашата нова империя.
— Това е вярно, но американското правителство няма да погледне с добро око на факта, че в същия инцидент са загинали двама от техните законодатели.
— Нашите поддръжници и приятели в правителството му ще убедят президента да не приказва твърде много и да не предприема нищо — уверено заяви Йошишу. — Ще се вдигне шум около името на Хидеки. Ние ще останем в сянка и бурята ще ни отмине.
— И без излишен шум ще поемем управлението на корпорациите на Хидеки.
Йошишу бавно кимна.
— Това е закон на нашето братство.
Цубой погледна към възрастния мъж с нараснало уважение. Той разбираше как беше оцелял Йошишу, докато безброй други главатари на престъпния свят и „Златни дракони“ бяха загинали през годините.
Той знаеше, че Йошишу умее майсторски да манипулира другите и независимо от това кой си навличаше гнева му, независимо от това колко силни бяха враговете му, никога не беше побеждаван. Той беше, отдавна си беше дал ясна сметка Цубой, най-могъщият човек в целия свят, който не заемаше висок държавен пост.
— Световните средства за масова информация — продължи Йошишу — приличат на ненаситен дракон, който лакомо поглъща всеки скандал. Но скоро вкусът му втръсва и се прехвърля на следващия. Американците бързо забравят. Смъртта на двама от техните безбройни политици скоро ще избледнее в съзнанието им.
— Хидеки беше глупак! — рязко отсече Цубой. — Той започна да си мисли, че е бог. Както става с повечето хора, когато се главозамаят от огромната власт, с която разполагат, той допусна сериозни грешки. Отвличането на двама члена на американския Конгрес от собствената им страна беше идиотщина.
Йошишу не отговори веднага, а погледна към Цубой, който седеше от другата страна на писалището. После бързо каза:
— За мен ти си като внук, Ихиро, а Хидеки беше синът, с който така и не можах да се сдобия. Вината за това е моя. Ако го бях държал по-изкъсо, тази беда нямаше да ни сполети никога.
— Нищо не се е променило — сви рамене Цубой. — Опитът на агентите от американското разузнаване да саботират проекта „Кайтен“ беше осуетен. Ние сме все така могъщи както и преди.
— И все пак Хидеки много ще ни липсва. Всички сме негови длъжници.
— Не бих и очаквал друго, ако бях на негово място.
— Сигурен съм, че ти не би се поколебал да жертваш живота си, ако се наложи — заяви Йошишу със снизходителна усмивка.
Цубой беше твърде уверен в способностите си, за да допусне дори и за миг, че може да се провали. Той беше от новата порода и никога не би проявил и най-малкото желание да се оттегли, като разпори корема си.
— Нашата финансова и промишлена империя ще продължи да се разраства и без Хидеки — заяви без всякакви угризения той. — Трябва да заключим сърцата си за мъката и да продължим напред.
Йошишу забеляза амбицията, която гореше в очите на Цубой. Младият финансов корифей нямаше търпение да заеме мястото на Сума.
— Оставям на теб, Ихиро, да организираш подобаваща церемония за нашия приятел, когато предадем духът му на боговете в Ясукуни — каза Йошишу, говорейки за Сума така, сякаш отдавна беше мъртъв.
В отговор Цубой само махна с ръка. Той се изправи и се наведе над писалището.
— Сега, Корори, когато проектът „Кайтен“ вече влезе в действие, трябва да използваме момента, за да разклатим основите на европейската и американската икономическа независимост.
Йошишу кимна и бялата му коса падна над челото.
— Съгласен съм, не можем да допуснем смъртта на Хидеки да доведе до изоставане от графика ни. Трябва незабавно да се върнеш във Вашингтон и да поставиш на президента нашите искания за разширяване на финансовите ни вложения и проекти в Америка.