— Потвърдено ли е това?
Джордън убедено кимна.
— Информацията е достоверна. Били са нападнати от изтребители на японските Сили за самоотбрана, но са се отскубнали и са се измъкнали.
Президентът се наведе напред в креслото си.
— Къде са сега?
— Кацнали са благополучно на борда на „Ралф Р. Бенет“, военен кораб за наблюдение, който се намира на стотина километра от острова.
— Има ли жертви?
— Няма.
— Слава богу!
— Това далеч не е всичко — каза Джордън, който не можеше да си намери място от радост. — Те са успели да измъкнат със себе си члена на Конгреса мис Смит, сенатора Диас и Хидеки Сума.
Президентът и останалите бяха вперили в него погледи, изпълнени с нямо удивление. Най-сетне Никълс промърмори:
— Как са успели?
— Подробностите все още са оскъдни, но командир Харпър, капитан на „Бенет“, каза, че Дърк Пит и Ал Джордино са отвлекли самолета, с който Смит и Диас трябвало да летят за Едо. Освен това те успели по някакъв начин да отвлекат Сума и секретарката му и излетели в последвалата суматоха.
— Сума — удивено промълви директорът на ЦРУ Мартин Броган. — Това се казва неочакван подарък!
Изненадата и задоволството в очите на президента отстъпиха място на замисленост.
— Това коренно променя положението.
— В такъв случай, господин президент — каза секретарят по отбраната Джеси Симънс, — съветвам ви да отменим ядрения удар срещу центъра „Дракон“.
Президентът погледна към големия часовник, който отброяваше времето върху една от стените на оперативния пункт. До изстрелването оставаха девет минути.
— Господи, да, отменете го.
Симънс просто кимна към генерал Клейтън Меткалф, председател на Комитета на началник-щабовете, който веднага вдигна слушалката на един от телефоните и започна да издава заповеди. След половин минута Меткалф кимна.
— Спрели са всякакви по-нататъшни действия на площадката за изстрелване.
На лицето на Държавния секретар Дъглас Оутс се изписа тържествуващ израз.
— Размина се на косъм, господин президент. От самото начало бях против ядрен удар.
— Центърът „Дракон“ и проектът „Кайтен“ не са изчезнали — напомни президентът на Оутс. — Те все още представляват опасна заплаха. Просто тази съдбоносна криза е временно овладяна.
— Вярно — продължи да настоява на своето Оутс, — но щом Сума е в ръцете ни, значи сме хванали змията за главата, както се казва.
— Нямам търпение да чуя какво ще изтръгне от него специалният екип за разпити — промърмори зарадвано Броган.
Оутс поклати глава в знак на категорично несъгласие.
— Сума не е някоя дребна риба. Той е един от най-богатите хора в света и разполага с огромна власт. Не можеш да очакваш да действаш по отношение на Сума от позиция на силата, без това да доведе до сериозни последствия.
— Което си е право, право си е. — Гласът на Джордън беше изпълнен със задоволство. — Не виждам причина да проявявам милост към човек, който отвлече двама члена на Конгреса и възнамеряваше да взриви ядрени бомби на американска земя.
— Съгласен съм с теб, Рей — каза Броган, като изгледа кисело Оутс. — Този човек е крайно отвратителен. Готов съм да се обзаложа на вечеря за всички присъстващи, че японското правителство няма да вдигне шум, нито ще изпрати протестна нота.
Оутс беше непреклонен.
— Не е от полза за националните ни интереси да се държим като варвари.
— Възпитаните момчета стигат последни до финала — каза Джеси Симънс. — Ако бяхме пипали здраво като руснаците, нямаше да имаме заложници в Ливан.
— Джеси е прав — съгласи се Никълс. — Ще бъде идиотско от наша страна да го пуснем да се върне в Япония и отново да подеме личната си война срещу нас.
— Министър-председателят Юнширо и неговият кабинет няма да посмеят да вдигнат шум, иначе световните средства за масова информация ща научат за тази отвратителна история и ще се нахвърлят здраво върху тях — каза Броган.
— Не, Дъг, ти грешиш, следващата стъпка към премахването на тази ужасна за нашия народ заплаха ще бъде да принудим Сума да разкрие точното местоположение на колите бомби.
Президентът обходи масата с уморен, но пълен с търпение поглед.
— Мистър Сума не е приятелски настроен към нашата страна. Той е твой, Мартин. Накарайте го да запее като канарче. Трябва да се доберем до тези бомби и да ги обезвредим дяволски бързо.