— Кога Флотът ще може да превози Сума по въздуха от „Бенет“? — обърна се Броган и попита Симънс.
— Тъй като в тази част на океана няма самолетоносач — отвърна секретарят по отбраната, — ще трябва да изчакаме докато корабът приближи остров Уейк — най-близкият пункт, от който може да излети самолет — за да може до него да се стигне с хеликоптер.
— Колкото по-скоро доведем Сума във Вашингтон, толкова по-скоро ще можем да изтръгнем от него информация — каза Броган.
Президентът кимна.
— Освен това ще ми бъде интересно да чуя какво са видели членът на Конгреса мис Смит и сенатор Диас.
В стаята влезе Дон Кърн и заговори тихо на Джордън, който кимна, докато го слушаше и после вдигна поглед към президента.
— По всичко личи, че нашите приятели от НЮМА са решили още един от проблемите ни. Командир Харпър е съобщил, че самолетът със завъртащи се двигатели, който Пит и Джордино са отвлекли за полета си от острова, е бил зареден с гориво на борда на „Бенет“. В този момент те вече са във въздуха и летят към остров Уейк.
Президентът насочи вниманието си към Меткалф.
— Генерале, оставям на вас да уредите военен транспорт за Сума и нашите законодатели до столицата с най-голямата бързина, която е в границите на човешките възможности.
— Ще предупредя генерал Дюк Маккей, командир на военновъздушната база „Андрюс“ на Гуам, да изпрати личния си реактивен самолет на Уейк. Той би трябвало да е кацнал и да чака, когато Пит се приземи.
След това президентът се обърна към Джордън.
— Какво е състоянието на центъра „Дракон“?
— Съжалявам, сър — отвърна Джордън. — Съобщението на командир Харпър беше много кратко. Хората от МЕР не казаха дали тяхната операция е приключила успешно.
— Значи няма да знаем нищо, докато не пристигнат на Уейк.
— Не, сър.
Оутс изгледа строго Джордън.
— Ако вашите хора не са изпълнили задачата си и са допуснали центърът „Дракон“ да влезе в действие, можем да се окажем изправени пред ужасна катастрофа.
Джордън отвърна на погледа му.
— Щом са се измъкнали невредими, значи са изпълнили това, за което бяха изпратени.
— Не знаем това със сигурност.
— Дори и така да е, при всички положения спечелихме известно време. Нали архитектът и строителят на проекта „Кайтен“ е в наши ръце — каза Симънс. — Съратниците на Сума ще бъдат обезсърчени. Без техния водач начело те няма да предприемат никакви агресивни действия.
— Боя се, че твоята теория не звучи убедително — бавно каза Джордън. — Ние не обърнахме достатъчно внимание на съобщението, което Харпър изпрати от „Бенет“.
— На какво по-точно? — попита президентът.
— На онази част, в която се казва, че самолетът е оцелял след атаката на японските изтребители — поясни Броган.
Джордън кимна.
— Те сигурно са знаели, че Сума се намира на борда. И въпреки това са се опитали да свалят самолета.
Симънс драскаше нещо в бележника си, когато заговори:
— В такъв случай трябва да приемем, че те… които и да са…
— Старият главатар на японския престъпен свят Корори Йошишу и неговият приятел финансистът Ихиро Цубой — обясни Джордън, като го прекъсна. — Те са престъпни съдружници в промишлената империя на Сума.
— В такъв случай трябва да приемем — повтори Симънс, — че Хидеки Сума може да бъде пожертван.
— Така излиза — каза Кърн, който за първи път проговори.
— Което значи, че Йошишу и Цубой могат да се намесят и да задействат системите за взривяване — изказа предположение президентът.
Оптимизмът на Броган започна бавно да помръква.
— Никой не знае как ще реагират те при положение, че Сума е в ръцете ни.
— Може би трябва отново да дам заповед за ядрен удар — с неохота заяви президентът.
Джордън поклати отрицателно глава.
— Все още не, господин президент. Има друг начин да спечелим време и да преосмислим ситуацията.
— Какво си намислил, Рей?
— Ще позволим на японците да се включат на честотата на командир Харпър, а той ще докладва, че самолетът, на който се намират Диас, Смит и Сума, се е разбил в морето и всички на борда му са загинали.
Броган изглеждаше изпълнен със съмнения.