— Наистина ли допускаш, че Йошишу и Цубой ще повярват?
— Не, по всяка вероятност — заяви Джордън с лукав вид, — но съм готов да се обзаложа, че ще помислят върху това, докато ние през това време опитаме да извадим проекта „Кайтен“ завинаги от строя.
60
Верен на думата си, председателят на Комитета на началник-щабовете осигури личния пътнически реактивен самолет С-20 на генерал Маккей. Той беше кацнал и чакаше край пистата, която се простираше на остров Уейк, когато Пит приземи самолета със завъртащи се двигатели върху маркирана площадка пред малката летищна сграда.
От Палау беше долетял Мел Пенър и ги очакваше, запушил с ръце ушите си, за да не чува воя на газотурбинните двигатели, когато колесниците докоснаха бетонната настилка. Мястото беше отцепено и заградено с кордон от двадесетина полицаи от ВВС. Пенър тръгна към самолета и застана в очакване край вратата. Тя се отвори и от нея първи слезе Уедърхил.
— Радвам се, че все още си в царството на живите.
— Значи ставаме двама — засмян до уши каза Уедърхил. Той огледа обръча на охраната от ВВС. — Не очаквахме такова посрещане.
— Вие сте най-парливата тема за разговори в Белия дом. Вярно ли е, че сте успели да измъкнете Сума със себе си?
Уедърхил кимна.
— И Диас и Смит.
— Страхотен улов, няма що!
Слезе Стейси и също се изненада като видя Пенър и охраната.
— Не знам защо, но имам чувството, че няма да презаредим и да продължим към Хаваите — каза тя, докато прегръщаше Пенър.
— Съжалявам, не. Тук чака един реактивен самолет на Военновъздушните сили, който ще отведе Сума и законодателите във Вашингтон. Те ще бъдат придружени и охранявани от екип на военното разузнаване. На останалите е наредено да останат тук, на Уейк, за среща с група високопоставени големци, изпратени от Джордън и президента.
— Съжалявам, че не можахме да ви дадем повече сведения — обясни Уедърхил, — но помислихме, че ще бъде най-добре да не приказваме в ефира и да докладваме лично.
— Джордън одобри това. Взели сте правилно решение.
Уедърхил подаде на Пенър папка с прегледно напечатани листи.
— Пълен доклад.
Пенър се втренчи с недоумение в доклада.
— Но как?
Уедърхил посочи с ръка към вътрешността на самолета.
— Сума го е оборудвал напълно за работа. Написахме го по време на полета на портативна електронна пишеща машина.
Манкузо подаде глава през вратата.
— Здравей, Мел. Донесе ли шапчици и шампанско за празненството?
— Радвам се да те видя, Франк. Кога ще мога да се срещна с вашите пътници?
— Ей сега ще ги изведа. Трябва да почакаш една-две минути да развържа нашите гости от Япония, преди да слязат.
— Вие сте ги вързали?
— Буйстваха от време на време.
От самолета, присвили очи от яркото слънце, слязоха Лорън и Диас. Те бяха представени на Пенър, който им обясни за предстоящия полет. После Манкузо избута навън Сума и Тоши, като ги стискаше здраво за ръцете.
Пенър се поклони леко.
— Добре дошли на територията на Съединените щати, мистър Сума, ала не мисля, че престоят тук ще ви достави удоволствие.
Сума хвърли бегъл надменен поглед на Пенър, като че ли беше някой от неговите подчинени. Той се държеше така, сякаш оперативният агент от разузнаването не съществуваше.
Тоши изгледа Пенър с неприкрита омраза.
— Ще се отнасяте към мистър Сума с необходимото уважение. Той настоява да бъде незабавно освободен и върнат в Япония.
— О, ще бъде — подигравателно каза Пенър. — След като се порадва на безплатна почивка в столицата на страната ни благодарение на американския данъкоплатец.
— Вие нарушавате международните закони — злобно заяви Сума. — И ако не ни освободите, отмъщението ще бъде бързо и много от вашите сънародници ще умрат.
Пенър се обърна към Уедърхил.
— Може ли да изпълни заплахата си?
Уедърхил погледна към Сума.
— Съжалявам, можеш да забравиш за центъра „Дракон“. Дръпнахме му шалтера.
— Успяхте ли? — попита Пенър. — Рей Джордън и Дон Кърн ще си изгризат ноктите от нетърпение да чуят какво е станало.
— Временно. Количеството експлозив, което имахме, стигна само да взривим един сноп от влакнестата оптика. След няколко дни отново ще го пуснат в действие.