— Само мистър Сума знае кодовете — отговори той, като снизходително повдигна рамене и разпери ръце. — Той лично програмира кодовата система на сигналите за взривяване.
— Колко време ще ви отнеме да програмирате нови кодове?
Куроджима отново погледна към своя екип. Те започнаха да говорят тихо помежду си. После, след като явно бяха постигнали единомислие, един от тях пристъпи напред и заговори толкова тихо, че Цубой не го чу.
— Какво, какво каза?
Най-сетне Куроджима погледна Цубой в очите.
— Три дни, ще бъдат необходими най-малко три дни, за да изтрием командните кодове на мистър Сума и да програмираме отново системите.
— Толкова много?
— Процедурата не е нито бърза, нито проста.
— Какво е състоянието на роботите шофьори?
— Имаме достъп до програмата за роботите — отвърна Куроджима. — Мистър Сума не въведе кодове за активизиране на техните системи за шофиране и взривяване.
— Два дни, четиридесет и осем часа. Това е всичко, с което разполагате, за да приведете напълно в действие проекта „Кайтен“. — Цубой сви устни и стисна зъби. Той започна да крачи из залата за управление на центъра „Дракон“, проклинайки коварния организатор на цялата операция, който ги беше надхитрил. Сума не се беше доверил на никого, дори и на своя стар и най-близък приятел Йошишу.
Иззвъня телефон и един от техниците вдигна слушалката. Той застина и я подаде на Цубой.
— Мистър Йошишу от Токио, търси вас.
— Слушам, Корори, аз съм, Ихиро.
— Нашите хора от разузнаването са засекли съобщение от американския кораб. Те твърдят, че самолетът на Хидеки е бил свален. Нашите пилоти видели ли са наистина как самолетът на Хидеки пада в морето?
— Върна се само единият. Съобщиха ми, че оцелелият пилот докладвал, че бил твърде зает да избегне ответния огън от кораба, за да следи дали ракетата му е поразила целта.
— Възможно е американците да блъфират.
— Не можем да разберем дали е така, докато някой от нашите сателити за наблюдение не бъде програмиран да премине над кораба.
— А ако той покаже, че самолетът е на борда?
Йошишу замълча.
— В такъв случай ще разберем, че много сме закъснели. За нас Хидеки е загубен.
— И се намира под усилената охрана на американското разузнаване — довърши Цубой.
— Изправени сме пред много сериозна ситуация. В ръцете на американското разузнаване Хидеки може да представи Япония в изключително неизгодна светлина.
— Ако го упоят, по време на разпитите той със сигурност ще разкрие къде се намират колите бомби.
— В такъв случай трябва да действаме бързо, за да спасим проекта „Кайтен“.
— Има още един проблем — мрачно каза Цубой. — Операционните кодове за активиране на сигналите за взривяване са били известни само на Хидеки.
В другия край на линията настъпи мълчание. После Йошишу бавно каза:
— Винаги сме знаели, че е коварен човек.
— И то какъв! — съгласи се Цубой.
— В такъв случай оставям на теб да намериш ново решение.
— Няма да те подведа.
Цубой остави слушалката и се загледа през панорамния прозорец. В залата за управление се възцари тишина. Всички чакаха какво ще каже той. Трябваше да има и някакъв друг начин да се забави отмъщението на Съединените щати и другите страни от Запада. Цубой беше находчив човек. Бяха му необходими само няколко секунди, за да състави нови планове.
— Трудно ли е да се взриви една от бомбите ръчно? — попита той събраните в залата за управление инженери и учени.
Куроджима повдигна въпросително вежди.
— Да се детонира без закодиран сигнал?
— Да, да.
Техническият мозък, който стоеше начело на проекта „Кайтен“ от началото до края, наведе глава и отвърна:
— Съществуват два метода, с помощта на които дадена маса делящо се вещество може да се доведе до подкритично състояние и да бъде накарана да избухне. Единият е да се заобиколи тази маса с пръстен от мощни експлозиви, чиято детонация на свой ред ще взриви делящия се материал. Другият е да се изстрелят заедно две маси с устройство, подобно на оръдие.
— Как можем да взривим кола бомба? — нетърпеливо попита Цубой.