— Скорост — кратко отговори Куроджима. — Ударът на куршум, който се движи с голяма скорост в корпуса на компресора и после в масата, би трябвало да е достатъчен.
Цубой кипна и го изгледа въпросително.
— Да не искаш да кажеш, че за взривяването на бомбите не е нужно нищо друго освен изстрел от пушка?
Куроджима сведе глава.
— От близко разстояние, да.
Цубой едва повярва на думите, които чу.
— В такъв случай, защо просто не програмирате някой робот да произведе изстрел с мощна пушка в корпуса на компресора на климатичната инсталация?
— Отново опираме до проблема с времето — отвърна Куроджима. — Роботите, които са програмирани да откарат колите до местата за взривяване, не са конструирани или програмирани да вършат нещо друго.
— Един от роботите пазачи, не може ли той да бъде модифициран?
— Тук пък е точно обратното. Роботите от охраната са проектирани да се движат и да стрелят. Те не са проектирани да управляват автомобили.
— Колко време ще ви трябва, за да направите такъв, който може да свърши работа?
— Седмици, не по-малко от месец. Трябва да разберете, че ще се наложи да създадем много сложна машина. В момента не произвеждаме такъв робот, който може да управлява автомобил, да излезе от него с учленените си крака, да отвори капака и да произведе изстрел с пушка. Робот с такива програмирани движения трябва да бъде създаден от нулата, а това ще отнеме време.
Цубой го изгледа втренчено.
— Трябва да взривим една от бомбите в следващите пет часа, за да накараме американците да помислят, че системата ни е влязла в действие.
Куроджима беше възвърнал увереността си. Той се беше овладял и беше престанал да се страхува от Цубой. Той погледна финансиста спокойно, без да мигне.
— Е, в такъв случай ще трябва да намерите човек, който да свърши тази работа.
Беше около пет часът следобед и небето на изток беше започнало да става тъмносиньо, докато С-20 летеше над Тихия океан към Калифорния. Само преди два часа бяха кацнали в Хикъм Фийлд на Хаваите, за да дозаредят самолета с гориво. Лорън погледна надолу, напрягайки очи да зърне миниатюрния силует и бялата диря на някой кораб, но всичко, което видя, беше гладката морска шир и белите гребени на вълните.
Тя завъртя директорското кресло, на което беше седнала и се обърна с лице към Сума. Той седеше надменен и спокоен и отпиваше сода. Шокът от отвличането и неприятната изненада от факта, че Йошишу беше заповядал да го убият, отдавна бяха преминали и сега той се беше отпуснал, обзет от непоклатима увереност, че щом стигнат във Вашингтон, ще възвърне надмощието си.
Той я изгледа втренчено и леко се подсмихна.
— И така, вие възнамерявате да прокарате закони за затваряне на всички ваши пазари за японските стоки.
— Като имате предвид това, което видях и преживях през изминалите няколко дни — каза Лорън, — ще ме обвините ли?
— Ние, японците, отдавна сме изготвили планове за бъдещето в случай, че нещо такова стане. Икономиката ни ще оцелее, защото вече сме инвестирали крупни суми в европейските и азиатските пазари. Скоро няма да имаме нужда от американските потребители. Затварянето на вашите пазари е просто още една от непочтените стъпки, които вие, американците, предприемате.
Лорън се изсмя.
— Вие ли ще ми приказвате за почтени търговски отношения? — Тя разпалено продължи: — Нито един чужденец не би могъл да отиде в Япония, за да продава стоката си, без да се сблъска с вашите непосилни търговски бариери, да се изправи пред непробиваемата стена на царящата в дистрибуторската ви мрежа корупция и да стане жертва на местната конкуренция. И през цялото време твърдите, че чужденците не разбират вашата култура.
— Вашето поведение, госпожице Смит, очевидно е плод на расистки антияпонски настроения. Ние не чувстваме никаква вина за разширяването на нашето участие в международните пазари. След войната започнахме от нулата. А вие искате да ни отнемете това, което успяхме да изградим.
— Какво да ви отнемем? Провъзгласеното от самите вас право да управлявате икономическия свят? — Лорън долови в очите на Сума едва забележимо чувство на смущение. — Вместо да ви измъкваме от пепелищата и да ви помогнем да изградите една изключително преуспяваща икономика, може би трябваше да се отнесем с вас така, както вие се отнесохте с Манджурия, Корея и Китай през годините на окупация.